На 11 ноември 2004 г. Организацията за освобождение на Палестина потвърждава смъртта на Ясер Арафат. Причините за кончината му остават неизяснени. Минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас. Арафат издъхва във военна болница в Париж, след като няколко дни по-рано напуска щабквартирата си в Рамала и изпада в кома.

Роден е на 4 август 1929 г. – официално в Ерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948 г., довела до създаването на Израел. През 1958 г. основава движението „Фатах“ за борба срещу еврейската държава. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на ООП. Политическото му издигане се дължи на ярката му личност, инстинкта за оцеляване и абсолютната отдаденост на каузата.

Арафат ръководи въоръжена кампания срещу Израел от Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничество в Тунис. През 1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г. получава Нобелова награда за мир за 1994 г. заедно с Ицхак Рабин и Шимон Перес. През 1996 г. е избран за президент на Палестинската автономия.

След интифадите от 1987 г. и 2000 г. израелската администрация фактически изолира Арафат в дома му в Рамала и отказва да преговаря с него, смятайки го за идейен вдъхновител и кръстник на самоубийствените палестински атентати. След смъртта му Близкоизточният проблем отново се връща в мъртва точка.