Дългогодишната представа, че японските автомобили са синоним на безупречна надеждност, се пропуква сериозно, когато става въпрос за дизеловите агрегати. Докато в бензиновите и хибридните технологии производителите от Страната на изгряващото слънце несъмнено доминират, при дизелите инженерите им допускат съществени грешки. Повечето от тези двигатели развиват дефекти още преди 200 000 километра, а на вторичния пазар се превръщат в истински кошмар. Сред най-проблемните е Mazda 2.0 MZR-CD, при който след 120 000 км започва разреждане на маслото с дизел, което води до разрушаване на разпределителните валове и турбокомпресора. Subaru EE20, боксерен дизел, страда от износване на биелните лагери и пукнатини в коляновия вал, а ремонтите са скъпи заради сложната конструкция. Toyota 1AD-FTV се оплаква от дефектни гарнитури на главата и висока консумация на масло, докато при Nissan YD25DDTi често прегарят бутала, особено при прегряване. Mitsubishi 4N15 с алуминиев блок е чувствителен към прегряване и разтягане на ангренажната верига, а Toyota 1KD-FTV страда от пукнатини по буталата вследствие на термично напрежение. Всички тези модели показват, че японската марка невинаги гарантира дълготрайност, особено при дизеловите технологии, създадени за европейския пазар.