Трагичната съдба на Яна Язова – писателката, която не се преклони пред режима

На 9 юли 1974 г. в София е открит трупът на българската писателка Люба Тодорова Ганчева, известна с псевдонима Яна Язова. Родена е в Лом на 23 май 1912 г. в семейството на доктор по философия и учителка. Прадядо ѝ е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Семейството се мести във Видин, Пловдив, а през 1930 г. се установява в София, където Язова завършва гимназия и славянска филология в Софийския университет. Била е известна с красотата си, но заради черната си коса е наричана „черно отровно цвете“.

Животът ѝ се променя, когато среща професор Александър Балабанов, който се влюбва в нея. Той е неин меценат, любим и вдъхновител, като ѝ дава псевдонима Яна Язова. Връзката им предизвиква скандал поради 33-годишната разлика и покровителството на Балабанов, който е близък с цар Борис III. Много писатели я мразят, като я наричат „единствената правописна грешка“ на професора.

Въпреки слуховете, любовта им не е консумирана. Тя се сгодява за милионера Джон Табаков, но Балабанов разваля годежа. През 1938 г. Язова се сприятелява с художника Марио Жеков, което предизвиква ревността на Балабанов и скандал. Връзката с Жеков не се развива, но остават приятели.

През 1943 г. Язова се омъжва за инженер Христо Йорданов, който ѝ осигурява материална сигурност. След 1944 г. тя отказва да се присъедини към социалистическия реализъм, което я поставя в изолация. След смъртта на съпруга ѝ през 1959 г., тя се опитва да публикува романа си „Левски“, но отказва да напише стихотворение за Георги Димитров и ръкописът ѝ е върнат.

Язова пише поезия за социалното дъно, романи като „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и исторически романи. Драмата ѝ „Последният езичник“ е преведена на немски от Балабанов. Първият ѝ исторически роман „Александър Македонски“ изгаря при бомбардировките и е отпечатан посмъртно. След трилогията „Балкани“ пише и „Соления залив“.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последният знак за живот е от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли със следи от насилие, но полуразложено. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието ѝ е унищожено.