Темата за язовирите в България не тревожи обществото само в пълноводни периоди. Докато държавните програми за спешни ремонти блокират заради недостиг на средства, експертите настояват за цялостна промяна на подхода към водната сигурност. Отвъд статистиката се очертават три основни проблема: урокът от минали катастрофи, технологията за ранно предупреждение и конструктивните дефекти на съоръженията.

Историята на съвременна България пази следи от няколко тежки наводнения, причинени от компрометирана хидроинфраструктура. През февруари 2012 г. скъсаната стена на язовир „Иваново“ образува триметрова вълна, която заля село Бисер. Тогава загинаха повече от десет души, а площ от хиляди декара беше наводнена. Инцидентът разкри спора между институциите за собствеността и поддръжката на обекта. През 2014 г. и 2017 г. в Бургаско и Варненско серия от скъсани диги и прелели микроязовири отнеха човешки животи, разрушиха инфраструктура и показаха липсата на координация, както и опасните практики на концесионери за рибовъдство, които поддържат нивата на водата изкуствено високи.

Ключова роля за оцеляването при авария играе системата за оповестяване. Големите язовири разполагат с локални акустични сирени, които може да бъдат задействани за по-малко от 30 секунди. При по-малките водоеми се разчита на националната система BG-ALERT. Тя очертава цифрова граница около застрашената зона и изпраща звуков сигнал до всички мобилни телефони в района. Хората получават съобщението в рамките на 1 до 3 минути след командата от кризисния щаб, което им дава ценно време за евакуация.

Според хидроинженер, експерт по хидромелиоративни съоръжения, най-слабото звено не е самата стена, а преливниците. Повечето малки язовири са строени през 60-те и 70-те години на миналия век. Земнонасипните стени са устойчиви, но не понасят преливане през короната. Водата, която минава отгоре, ги размива за минути. Над 60% от общинските и изоставените язовири имат частично разрушени, затлачени или обрасли преливници. Често в тях има незаконни прегради, поставени от концесионери. Когато преливникът не функционира, язовирът се превръща в капан. Експертът настоява държавата да спре с козметичните ремонти и да се фокусира върху почистването на речните легла и възстановяването на бетонните канали.

При анализ на риска се очертават два основни сценария. Малките общински и микроязовири с обем до 1 милион кубични метра при пробив заливат от 2 000 до 5 000 декара, а времето за реакция на хората е между 15 и 30 минути. Големите язовири с обем над 100 милиона кубични метра биха залели над 50 000 декара. Хидравличният удар може да компрометира цели области и да причини трансгранични наводнения. Там отдалечените населени места разполагат с 45 до 90 минути за реакция.

В края на юли 2026 г. хидрологичната обстановка остава под контрол, но климатичните аномалии налагат превантивни мерки преди есенния дъждовен сезон.