Унгарският премиер Петер Мадяр постави под въпрос сключената от предшественика му сделка с руската компания „Росатом“ за разширяването на АЕЦ „Пакш“. Причина за съмненията стана рекордно ниското ниво на река Дунав, което ограничи сериозно производството на електроенергия от централата. Обикновено тя осигурява около една трета от електроенергията на страната, но в момента произвежда малко над 10% от обичайното си количество.

Мадяр заяви, че плановете са били одобрени въпреки факта, че по света вече не се изграждат атомни електроцентрали, които не разполагат със затворена охладителна система и са толкова зависими от околната среда. Главният изпълнителен директор на „Росатом“ Алексей Лихачов от своя страна настоя, че изграждането на двата нови реактора в „Пакш“ продължава по график, като подготовката на бетонната основа за пети блок е завършена на над 80%, а работата по шести блок също напредва. Той добави, че компанията е готова за диалог и не е получила въпроси от новото правителство.

Само часове по-късно Мадяр оспори тези твърдения. Той припомни, че първоначалният договор е предвиждал „Пакш II“ да бъде въведена в експлоатация още през 2024 г. Вместо това Унгария е похарчила около 2,8 милиарда евро за площадка, която по думите му в момента представлява основно складове и „две големи бетонни ями“. Правителството вече извършва цялостен преглед на проекта, включително на финансирането и системите за охлаждане.

Сделката с Русия беше един от ключовите проекти на Виктор Орбан. Той я сключи през 2014 г., като проектът предвиждаше до 10 милиарда евро руско държавно финансиране, а две години по-късно я определи като „сделката на века“. Сътрудничеството продължи и след руската инвазия в Украйна, въпреки санкциите на ЕС. Сега новият премиер поставя под въпрос както икономическата обоснованост, така и техническата концепция на проекта.

Проблемите не засягат само Унгария. По-надолу по течението на Дунав Румъния спря последния си работещ реактор на АЕЦ „Черна вода“, след като нивото на реката падна прекалено ниско, за да осигури необходимото количество вода за охлаждане. Това засилва дебата за устойчивостта на ядрените централи, които разчитат на големи количества речна вода, в условията на все по-чести периоди на екстремни горещини и суша.