Крайовската спогодба: Как Южна Добруджа се завръща в българските граници
На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписана спогодбата, с която Царство България си връща Южна Добруджа по мирен път. Документът е резултат от тежки преговори, започнали на 19 август същата година, и е наложен от геополитическата обстановка в Европа по време на Втората световна война. Макар че договорът е подкрепен от Нацистка Германия, Съветския съюз и Италия, той остава един от малкото, които не са ревизирани след войната и е потвърден с Парижкия мирен договор.
Според условията на спогодбата Румъния връща Южна Добруджа на България, като е предвиден и обмен на население. Близо 88 000 румънци, заселени след окупацията от 1913 г., са изселени, а около 68 000 българи от Северна Добруджа се установяват в родината си. Повратен момент за успеха е германската офанзива на Западния фронт от май 1940 г., която подкопава международното влияние на съюзниците и принуждава Букурещ да отстъпи.
Историците сравняват връщането на Южна Добруджа със Съединението от 1885 г. – и двата акта са безспорен успех на българската дипломация и значима крачка към националното обединение. Южна Добруджа е била българска до 1913 г., когато с Букурещкия договор е присъединена към Румъния. След Първата световна война Ньойският договор отново я отнема от България, но Крайовската спогодба възстановява справедливостта.
Особена заслуга за мирното решение има дипломатът Светослав Поменов, който ръководи българската делегация в Крайова. След дългогодишна служба в мисии из Европа и като началник на канцеларията на цар Борис III, той е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през 1945 г. Животът му остава символ на всеотдайност към каузата за българските национални интереси.