Три десетилетия по-късно

Трийсет години след края на войните при разпадането на Югославия съдбите на някогашните командири са разделени между затворнически килии, политически кабинети и официални церемонии. Някои бяха осъдени за най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война, други бяха оправдани, а трети запазиха влияние в държавите, които управляваха или представляваха по време на конфликтите.

Доживотен затвор и смърт зад решетките

Радован Караджич, политическият лидер на босненските сърби и върховен главнокомандващ на техните въоръжени сили, изтърпява доживотна присъда във Великобритания. Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали го призна за виновен за геноцид в Сребреница, преследване, убийства, депортации, терор над цивилните в Сараево и вземане на заложници.

Военният му съюзник Ратко Младич вече не е сред живите. Бившият командващ на Главния щаб на Армията на босненските сърби почина на 27 август 2026 г. в болница в Нидерландия, докато изтърпяваше доживотната си присъда. Международният остатъчен механизъм предаде тленните му останки на семейството през септември. Младич беше осъден за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително за ролята си в кампанията срещу босненските мюсюлмани и за убийството на хиляди мъже и момчета в Сребреница през юли 1995 г.

От съдебната зала до държавните институции

Анте Готовина е сред най-известните командири, които се върнаха в обществения живот без окончателна присъда. Хърватският генерал беше осъден на първа инстанция на 24 години затвор за престъпления, свързани с операция „Буря“, но през 2012 г. Апелативната камара отмени присъдата и го оправда. Днес Готовина е пенсиониран генерал и се появява на официални събития, посветени на хърватската армия и ветераните.

Рамуш Харадинай също премина от бойното поле в политиката. Бившият командир на Армията за освобождение на Косово беше оправдан при повторното разглеждане на делото му в Хага през 2012 г. След това два пъти беше министър-председател на Косово. През май 2026 г. той предаде партийното ръководство на Алианса за бъдещето на Косово на Ардиан Джини, но остана депутат и почетен председател на формацията.

Хашим Тачи заяви по време на процеса си в Хага, че правосъдието не може да се постига чрез преследване на невинни. На 16 септември 2026 г. Специализираните състави за Косово го осъдиха на 25 години затвор. Съдът го призна за виновен за незаконни задържания, жестоко отношение, изтезания и убийства, извършени по време на войната в Косово и непосредствено след нея. Присъдата може да бъде обжалвана.

Останалите присъди

Милан Мартич, един от политическите и военните ръководители на сръбската Крайна в Хърватия, изтърпява 35-годишна присъда за военни престъпления. Международният остатъчен механизъм отхвърли поредната му молба за предсрочно освобождаване.

В Сърбия Войислав Шешел остана публична политическа фигура. Апелативната камара го осъди на 10 години за подбуждане към насилствено изселване и преследване на несръбското население, но наказанието беше обявено за изтърпяно заради годините, прекарани в ареста. Така някои от най-разпознаваемите лица на войните продължиха политическата си дейност, докато други завършиха живота си в затвора.