На 17 септември 1877 г. в три часа през нощта започва последният голям опит на Централната османска армия да превземе Шипченския проход. Сюлейман паша е решен да овладее руските позиции на връх Свети Никола. В първа линия са изпратени три табора доброволци, известни като „табори на обречените“. Най-ожесточена е битката за Орлово гнездо. До около пет часа сутринта то е превзето от османските сили, а 75% от защитниците загиват. Руските части отбиват три атаки срещу връх Свети Никола.

Около обед, след контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк и жесток ръкопашен бой, контролът върху Орлово гнездо е възстановен. Едновременно са отблъснати и три турски атаки на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва и двете страни преминават към стратегическа отбрана – започва прочутото Стоене на Шипка.

От 18 септември 1877 г. до 9 януари 1878 г. проходът се отбранява от части на 24-та пехотна дивизия – 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски и 95-и Красноярски пехотни полкове. Дните минават в артилерийски двубои и пушечен обстрел. Заради заетите командни позиции от Централната османска армия руският Шипченски отряд се движи предимно нощем. Позициите са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения.

Зимното облекло е трудно за снабдяване, а с настъпването на студа загубите от болести и измръзвания рязко нарастват. Болните достигат 9500 души, докато убитите и ранените офицери и войници са около 700. Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия се превръща в крилата фраза: „На Шипка всичко е спокойно“. Тежките зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“ и картината „Солдат в снега“.

В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия. По-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки обобщава значението на отбраната: „Шипка – това е заключена врата. През август тя удържа тежък удар, с който Сюлейман паша се опита да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини с Мехмед Али паша и Осман паша и да разкъса руската армия на две. Следващите четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове и улесни успеха на другите фронтове. Накрая същата Шипка подготви капитулацията на втора неприятелска армия, а през януари послужи като отворена врата за победоносното шествие на част от руската армия към Цариград“.

Поклон, герои!