Председателят на казанлъшката организация на „Възраждане“ Димитър Пашев отправи искане държавата да публикува плановете за ремонта на Паметника на свободата на връх Шипка, преди да започнат строителните работи. Той подчерта, че обществото има право да знае какво ще се промени не само по фасадата, но и в интериора и постоянната музейна експозиция.

Ремонтът трябва да стартира след честванията за 149-ата годишнина от Шипченските боеве на 22 август 2026 г., след което паметникът ще остане затворен за посетители. Срокът за изпълнение е почти три години, което означава, че по време на 150-годишнината от епопеята през 2027 г. обектът може още да е в ремонт. За 2026 г. Министерският съвет е осигурил 3 151 475 евро, а общата стойност на договора е 6 902 951,61 евро.

Пашев припомни, че още през 2024 г. стана ясно, че ще бъде разработен изцяло нов тематико-експозиционен план, а на 12 март 2026 г. Министерството на културата е съгласувало проекта за художествено-пространственото оформление. Той настоява този проект да бъде показан преди необратимите промени. Сред основните притеснения е съдбата на оригиналните исторически ценности – оръжия, ордени, документи, портрети, батални картини, копие на Самарското знаме, печат на граф Игнатиев и големия боен топ. От Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ са съобщили, че част от движимите културни ценности ще бъдат заменени с маслени репродукции или дигитални изображения, но не е уточнено кои точно.

Пашев изтъкна, че технологиите трябва да допълват автентичните свидетелства, а не да ги изместват. Той също така поиска яснота за бъдещия приемен център в подножието на върха, за който няма публично обявени срок, проект и финансиране. Принципен е и въпросът за исторически достоверно представяне на Българското опълчение и руската императорска армия в боевете за Шипка. Пашев вече е оспорвал строителното разрешение по съдебен ред, но Върховният административен съд не е разгледал възраженията му по същество заради липса на правен интерес.

Той настоява за публикуване на тематико-експозиционния план, яснота кои оригинали остават и кои ще бъдат заменени, изясняване ролята на приемния център и провеждане на публично обсъждане с историци, музейни специалисти и обществеността. Отворено писмо с тези искания е изпратено до министър-председателя.