На 11 август (23 август нов стил) 1877 г. се води една от най-кървавите битки за свободата на България – решителното сражение при връх Шипка. Турската армия от 27 000 души и 34 оръдия се цели да премине Балкана и да подпомогне обсадения в Плевен Осман паша. Срещу нея застава Шипченският отряд от 7500 български опълченци с 27 оръдия. Боевете започват на 9 август и продължават до 14 август. В ранното утро на 11 август турците атакуват втора и трета опълченска дружина, но са изненадани от позицията на подпоручик Кисьов, който със своите 18 стрелци разгромява турските стрелци. Въпреки силния артилерийски огън, турската пехота и черкези се приближават до окопите, но са посрещнати с нож и камъни. Ключов момент настъпва, когато майор Челяев повежда опълченците с песента „Шуми Марица”. Въодушевени, българите отблъскват атаката, а когато свършват патроните, започват да хвърлят трупове по нападателите, което всява суеверен страх у турците. Шипка е удържана. Загубите на отряда са 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а турските загуби надхвърлят 8200 души. След този неуспех турците преминават в отбрана, което се оказва повратен момент в Руско-турската война. Иван Вазов посвещава на подвига стихотворението „Опълченците на Шипка”, в което възпява саможертвата на защитниците.