Паметниците на културата у нас: неглижиране и липса на специализиран орган
В България отношението към паметниците на културата е меко казано неглижирано. Това заяви историкът Радослав Илиев. Шипка е емблематичен случай и е най-важното място за общата ни историческа памет, защото там българите стават нация – кулминацията на Руско-турската война се слива с българското геройско опълчение.
Ако толкова време се губи и се нанасят щети на този паметник, какво остава за другите? Те също са в плачевно състояние. Илиев подчерта, че не става въпрос за изолиран случай. Скоро е имало казус с Военноморското училище на остров Св. Св. Кирик и Юлита, където бързо се прави пиарска кампания и се търсят решения.
Според него България е единствената страна в Европа, в която няма специализирана агенция или орган, който да отговаря за всички културни паметници. Има Закон за културното наследство и Инспекторат към Министерството на културата, но специализиран орган липсва. Във Франция, Италия или Гърция такъв има.
Паметникът на Шипка не е ремонтиран основно от 1982 година. Тогава, покрай строежа на Бузлуджа, Строителни войски извършват кърпеж на фасадата. Първата камбана за спешен ремонт е през 2017 година, а през 2021 година започва обрушване и падане на камъни. Паметникът е ограден не за да не се докосва човек до него, а защото падат камъни с нарушена спойка заради натрупаната влага в стените.
След 2019 година положението е спешно, но ремонтът се бави вече седем години. Почти десет правителства са минали оттогава, а работата остава несвършена.