Полският премиер Доналд Туск скочи срещу идеята на предшественика си Матеуш Моравецки за референдум за временно спиране на членството на Полша в Шенген. Моравецки, който оглавява обединението „Rozwój Plus“, твърди, че това ще повиши сигурността и ще ограничи миграцията. Туск обаче категорично отхвърли възможността за подобен референдум, като заяви, че бившият премиер „е полудял“. Той определи и предложението на опозицията за създаване на специална служба за депортация като „напълно безсрамна“ имитация на американски модели. Според него миграционната криза в Полша е приключила с края на управлението на партията „Право и справедливост“.

В същото време Испания осъди санкциите, наложени от САЩ на председателя на Международния наказателен съд Томоко Акане и на старшия съдебен адвокат Абдулайе Сейе. Мадрид ги определи като „откровена и директна атака“ срещу независимостта на международното правосъдие. Санкциите, обявени от държавния секретар Марко Рубио, включват замразяване на активи и забрана за пътуване заради разследвания срещу американски военни и заповеди за арест на израелски политици. Испания потвърди ангажимента си към Римския статут и солидарността си с магистратите, а от Хага заявиха, че действията на Белия дом подкопават върховенството на закона.

На финансовия фронт се засилват спекулациите, че председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард може да напусне предсрочно поста си, за да оглави Световния икономически форум. Мандатът ѝ изтича през октомври 2027 г., но тя избягва въпросите дали ще го довърши. Очаква се посещение в централата на форума в Женева да даде повече яснота. Най-вероятните наследници са Клаас Кнот от Нидерландия, Йоахим Нагел от Германия и Пабло Ернандес де Кос от Испания. Ранното напускане на Лагард би могло да ускори политическите пазарлъци в Еврозоната.

Илон Мъск отново предизвика вълнение в Германия, като заяви в социалната мрежа X, че „АдГ е единствената надежда за Германия“. Това става на фона на социологически проучвания, според които крайнодясната партия води с около 28% пред ХДС на канцлера Фридрих Мерц. Въпреки че германската служба за защита на конституцията класифицира партията като проявяваща десен екстремизъм, Мъск продължава открито да подкрепя нейните лидери, включително Алиса Вайдел.