Шамфъстъкът се утвърждава като все по-скъпа суровина за хранителната индустрия. Причината е сблъсъкът между силното потребителско търсене и производство, което не може да бъде увеличено бързо.

Един от основните двигатели на търсенето е световната популярност на дубайския шоколад – сладко с пълнеж от шамфъстъчен крем и кадаиф. Благодарение на социалните мрежи той се превърна в глобална тенденция. Успехът му доведе до много подобни продукти и рязко увеличи търсенето на шамфъстък от сладкарската индустрия. Производителите бяха принудени бързо да разширяват капацитета си, което създаде затруднения.

Предлагането на шамфъстък обаче реагира бавно. За разлика от индустриалните стоки, при него не може просто да се пусне нова производствена линия. Дърветата са необходими години, за да достигнат значително плододаване, а реколтата зависи от климатичните условия и наличието на вода. Сред водещите производители са САЩ, където основният център е Калифорния, и Иран. Ограниченията в предлагането бързо се пренасят към преработвателите и производителите на храни.

Случаят с шамфъстъка разкрива и нов риск за компаниите: социалните мрежи могат за изключително кратко време да променят търсенето на физическа суровина. Вирусният дубайски шоколад натрупа десетки милиони гледания и подтикна множество фирми да пуснат собствени версии. Това означава, че производителите се нуждаят от по-гъвкави доставки, диверсификация на доставчиците и по-добро прогнозиране на потребителските тенденции.

Шамфъстъкът е показателен пример за новата връзка между социалните мрежи и глобалните вериги за доставки. Една тенденция може да стане световна за дни, докато увеличаването на производството на земеделска суровина изисква години.