България предприема дипломатически действия след зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море. Президентът Илияна Йотова заяви, че страната ще сезира Съвета за сигурност на ООН, като ще работи и за включването на извънредна точка за сигурността на корабоплаването в дневния ред на предстоящия Европейски съвет. По думите ѝ не се изключва и задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, но подобна стъпка трябва да бъде внимателно преценена и би имала по-голяма тежест, ако бъде предприета съвместно от няколко държави.

Целта на усилията е прекратяване на нападенията и гарантиране на безопасното корабоплаване в целия Черноморски басейн, а не само в коридора, използван от България, Румъния и Турция. Йотова подчерта, че мерките са насочени към мораториум върху използването на дронове и прекратяване на всякакви бойни действия в целия басейн. Тя отбеляза, че сезирането на Съвета за сигурност на ООН е по-сложно заради участието на Русия и вероятно вето, но чрез морската агенция към ООН ще бъде направено всичко въпросът да влезе в Съвета. Според нея сигурността на Черно море има значение далеч отвъд крайбрежните държави, тъй като то е важен продоволствен коридор за Африка и Азия.

По темата за член 4 от Северноатлантическия договор президентът призова към предпазливост. Тя посочи, че Турция и Румъния досега не са го задействали въпреки повече подобни инциденти. България вече използва редица механизми за координация със съюзниците, но въпросът може да бъде поставен официално по-късно. Според Йотова евентуално задействане на член 4 от група държави, включително България и Румъния, би имало много по-силна тежест.

През деня са водени интензивни дипломатически разговори и координация с Румъния и Турция, като предстои разговор с румънския президент за уточняване на действията. България ще настоява сигурността в Черно море да бъде разгледана като самостоятелен въпрос на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Желанието е на базата на общ текст да бъде поискана извънредна точка специално за Черно море, а не само в контекста на войната между Русия и Украйна. Евентуална обща европейска позиция би могла да послужи като основа за последващи преговори с останалите държави от Черноморския басейн.

Атаките са обсъдени и на заседание на Северноатлантическия съвет, на което е говорил генералният секретар на НАТО Марк Рюте. За България се предвиждат две групи мерки: едната е свързана с разследването и възможността със средства на НАТО да бъдат огледани потъналите кораби, а втората - с допълнителни средства за защита, видеонаблюдение и други охранителни и подсигуряващи системи. Президентът благодари на спасителните екипи, които първи са се отзовали, като най-важната задача е била спасяването на колкото може повече моряци. Заради необходимостта от незабавна реакция още рано сутринта е свикан съвет по сигурността.

Корабът CHELSEA-3, плаващ под малтийски флаг, е бил атакуван от дронове близо до българското крайбрежие, но всичките 15 моряци на борда са спасени. Вторият плавателен съд - HS Dignity, под флага на Гвинея-Бисау, е потънал след нападението. От 16-членния му екипаж петима са спасени, а издирването на останалите 11 продължава. И двата кораба са пътували без товар. Причините за нападенията и произходът на безпилотните апарати продължават да се изясняват.

По-рано президентът осъди атаките като грубо нарушение на международното хуманитарно и морско право. Според нея зачестяващите инциденти край българските брегове застрашават свободата на корабоплаването, веригите за доставки и националната сигурност. Тя настоя за бързо разследване, дипломатически усилия за намаляване на напрежението и незабавно изпълнение на препоръките от Консултативния съвет за национална сигурност, проведен на 7 октомври. Йотова съобщи още, че ще разговаря с европейски лидери за изработване на обща позиция и поставяне на въпроса на извънредно обсъждане в Съвета.