България, Турция и Румъния постигнаха споразумение на срещата на върха на НАТО да разширят съвместната оперативна група, която разминира Черно море. Вече тя ще работи и за защита на критичната инфраструктура, като енергетика, телекомуникации и подводни тръбопроводи. Работната група стартира през 2024 г. и оттогава са неутрализирани над 150 взривни устройства, като повечето са обезвредени от турските сили.
Трите държави имат значителни интереси в Черно море – всички те са ангажирани с проекти за проучване и добив на газ. Румънският офшорен проект "Нептун Дийп" се очаква да заработи през 2027 г., което ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в Европейския съюз.
Мините в Черно море са сериозна заплаха от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Те често се озовават в международните морски коридори, което застрашава корабоплаването и износа на зърно, енергия и други стоки. Дори една мина може да блокира трафика за дни.
Турция играе ключова роля, тъй като контролира протоците Босфор и Дарданели. Още в началото на войната Анкара ограничи движението на военни кораби съгласно Конвенцията от Монтрьо. Според анализатори това е изиграло важна роля за безопасността на Черно море. Турция поддържа деликатен баланс между Украйна и Русия – изпраща дронове на Киев, но не прекъсва отношенията си с Москва. Това създава напрежение със съюзниците от НАТО, но в същото време подчертава стратегическата ѝ важност.
Съвместната операция на трите държави не е насочена срещу никоя страна, а целта е да обезопаси Черно море за всички кораби и дейности. Турските военноморски сили вече се подготвят за периода след войната, когато ще участват в разминиране на украински териториални води. Сигурността на Черно море е от огромно значение за НАТО, което прави България, Румъния и Турция ключови съюзници – както сега, така и в бъдеще.