Военната активност в Черно море прераства в сериозно изпитание за НАТО, след като през последния месец бяха атакувани търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. След ударите срещу седем товарни кораба алиансът обяви, че ще разположи самолети за морско патрулиране, радари и дронове, за да подсили източния си фланг. Три дни по-късно, на 23 октомври, бе поразен още един кораб в непосредствена близост до румънските териториални води, а миналата седмица морски дронове потопиха гръцки контейнеровоз в изключителната икономическа зона на България.

Според военни анализатори няма съмнение, че става дума за руски атаки. На видео от последния удар се вижда морски дрон, който е руска разработка. Москва отрича да атакува съседите на Украйна с дронове и твърди, че европейските правителства ескалират войната, като предоставят военна помощ на Киев. Руското министерство на отбраната не е отговорило на запитване за коментар.

Много от поразените през октомври кораби са били закотвени в района на ключов румънски канал, използван от Украйна за износ, или са се насочвали към него и са отплавали оттам. Един кораб е ударен в румънски териториални води, а останалите осем – близо до изключителната икономическа зона на България. Анализатори оценяват, че Русия тества червените линии на Запада, като разчита на нежеланието му да ескалира. Според тях Москва цели да разубеди съюзниците от НАТО да подкрепят Украйна.

Официални представители на алианса определят действията като сериозна заплаха за сигурността и подчертават, че НАТО остава ангажиран със защитата на всички членове, включително крайбрежните държави. Алиансът отбелязва нуждата от икономически ефективни средства за противодействие на дронове и планира да инвестира над 40 млрд. долара в такива системи през следващите пет години.

Черно море е стратегически транспортен коридор за Румъния, която развива и проекта „Нептун дийп“. Благодарение на него догодина страната се очаква да стане най-големият производител на газ в ЕС. През август морски дрон се приближи до съоръжения, свързани с проекта. Букурещ обвини Русия в „систематични“ удари срещу цивилни кораби, но се въздържа да ѝ приписва конкретни атаки, като посочи нуждата от криминалистични доказателства. София не е отправяла обвинения към Русия, но заяви, че някои от ударите изглежда са от полза на Москва.

Атаките съвпадат с момент, в който Вашингтон преоценява военното си присъствие в Европа и засилва фокуса си върху Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния. Според румънски официален представител Путин вероятно се възползва от този момент в трансатлантическите отношения, докато вниманието на ЕС и НАТО е насочено към Севера и балтийските страни. НАТО е засилило предното си присъствие в Балтийския регион и Полша, но не и в Румъния въпреки отправените искания. По оценка на експерти Брюксел и Вашингтон все още не са решили дали Черно море напълно спада към ангажиментите на алианса.

Румъния подчертава неотложна нужда от ракети прехващачи земя-въздух и радарни системи. В същото време все по-ограничената заради войната в Иран наличност на финансово достъпни оръжия за противовъздушна отбрана е централен проблем за Запада.

Резкият скок на нападенията срещу корабоплаването прекъсна основен коридор за износ на зърно и петрол, използван от Русия и Украйна. Между май и октомври двете страни са поразили 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море – над четири пъти повече от предходното шестмесечие, когато са били атакувани 74 кораба. През третото тримесечие Украйна е извършила 137 нападения срещу кораби, а руските атаки са били 92. През октомври Русия е нанесла 38 удара, а Украйна – пет.

Масираните удари по пристанища и драстичното намаляване на износа принудиха Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути. През септември Русия е изнесла едва 0,3 млн. тона зърно през Черно и Азовско море спрямо 4,74 млн. тона година по-рано. Заради руските атаки Украйна спря операциите на черноморските си пристанища в края на юли и пренасочи обеми към речните пристанища на Дунав, през румънския Сулински ръкав и на юг през румънския сектор на Черно море. Дори по този маршрут украинският износ на зърно по море е спаднал до 0,81 млн. тона през септември спрямо 2,1 млн. тона година по-рано. Според украински военноморски анализатор основната цел на Русия остава съкращаването на тези количества, а изпитването на НАТО е второстепенна задача.

Последните удари бяха нанесени, докато военните министри и началниците на отбраната на Румъния, България и Турция се срещаха в София. Турският министър на отбраната, който очаква отговор от Москва и Киев на предложение за ограничено морско примирие, предупреди Русия и Украйна да се въздържат от по-нататъшни атаки. Турция контролира транзита на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо. Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за морски примирия, за да се предотвратят последиците от прекъсването на превозите при повишени международни цени на горивата и зърното. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че има нарастващ международен интерес към ограничено примирие. Русия отхвърли идеята, тъй като според нея тя би дала възможност на Киев да си поеме дъх.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че светът говори за дизела и забравя за зърното, и предупреди, че след месец-два ще започнат да говорят за селскостопанска криза.