Атаките срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море са безпрецедентни за региона. За първи път търговски съд потъва в тази зона, а ударът е бил координиран – използвани са едновременно въздушни и морски безпилотни апарати. Това изисква планиране, разузнаване на маршрута и логистика за изстрелване далеч от брега. Нападението е станало около три часа през нощта, на 70–80 морски мили от брега, извън наблюдението на сушата. Екипажът на ABLE е оцелял частично по случайност, защото в района е имало български ферибот; ако не е бил там, жертвите можеше да са много повече.

Инцидентът е сериозен не толкова заради броя на жертвите, колкото като прецедент. Той показва, че морското пространство на държава от НАТО може да бъде използвано за удари без предупреждение и без последствия за извършителя. Издирването на екипажа на ALFA WATAN допълва тежестта. Едно от най-лошите послания е, че черноморският фронт се разраства и вече не трябва да се гледа само към Балтика като възможност за ескалация.

Украинският президент Зеленски заяви, че всичко е обсъдено и уточнено с българските власти и че става дума за руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове, като Украйна не е провеждала операции в района. Формулировката говори за контакт между флотове, а не за потвърдено от България заключение. Военноморските щабове поддържат рутинен канал, който не означава, че София е приела украинската оценка. Няма нито българско потвърждение, нито опровержение, така че фактическият статус на разговора е неясен. Българските институции нямат опит с атрибуция на морски дронове в собствена зона. Когато системата не е сигурна, най-безопасната реакция е да не казва нищо, докато не се увери – предпазливост, но и политически избор.

Към момента няма публично доказателство, което да решава кой е отговорен. Показанията на оцелял моряк от ABLE, че според него е използвана дълбочинна бомба и че причината е украинският товар, са предположение на очевидец, а не данни. Логиката на мотива обаче сочи към Русия, защото тя системно заплашва корабоплаването към украинските пристанища. Срещу това стои, че никой не е поел отговорност, корабите са сухотоварни, а не петролни танкери, и единият е плавал от Египет към Сулина в Румъния, като товарът му не е установен. Профилът на оръжието е решаващ: остатъци от дронове, радиочестоти, навигационен модул и посока на изстрелване обикновено показват производител и тип. Докато такива данни не излязат, най-коректната формулировка е „вероятна, но недоказана руска отговорност“, без да се изключва друга версия.

България наскоро заяви, че няма да участва в антидрон защитата на НАТО. Двете теми не бива да се смесват. Отказът е аргументиран с дублиране с проект по линия на ЕС и ограничен бюджет. Но инцидентът е в морето, близо до брега, а наземните противодронови системи по подобни програми не биха го предотвратили. Липсва морска осведоменост: радарно и сензорно покритие, патрулни платформи, способност за засичане на малки надводни и подводни апарати. Партньорите ще гледат способностите, не политическата лоялност. Въпросът към София е какво реално може да види и защити в собствената си зона и колко бързо може да поиска и приеме помощ. Първият показател ще бъде дали България ще потърси съюзническо присъствие, ще засили сътрудничеството с Румъния и Турция и ще представи ясен план за морско наблюдение, а не само дали ще промени решението си за конкретната инициатива.

Двата случая – в българската икономическа зона и по-рано близо до Румъния – ще премахнат илюзията, че западната част на Черно море е защитена от разстоянието си до фронта. Румъния и България са държави от НАТО, а икономическите им зони лежат на маршрутите към Констанца, Варна и Бургас. Това ще увеличи натиска за по-плътно наблюдение, противоминни способности, координация между бреговите охрани и обмен на разузнавателна информация. Не бива да се очаква пряка военна реакция: изключителната икономическа зона не е суверенна територия, а ударът е по чуждестранни търговски кораби, така че член 5 не се задейства автоматично. Русия го знае. Реалният ефект ще е втвърдяване на режима на корабоплаване: по-строги препоръки за маршрути, по-високи застрахователни премии и по-трудно наемане на екипажи. Възможни са икономически последици за местни бизнеси, например рибари, ако трябва постоянно да се прибират заради страх от нови атаки.

И при румънския, и при българския случай става дума за турски кораб или турски екипаж. Единайсет от осемнайсетте моряци на ABLE са турци, а турските медии описват и двата кораба в българския случай като турска собственост. Тонът на Анкара зависи от това дали има загинали турски граждани и дали ударът изглежда умишлен. Турция има няколко лоста: контрол над проливите по Конвенцията от Монтрьо, най-големия флот в Черно море и роля на посредник между Москва и Киев. Същевременно е силно обвързана с Русия в търговията, енергетиката и туризма, така че едностранен военен ход е малко вероятен. По-реалистични са усилена дипломация, координация с Букурещ и София и натиск за безопасност на корабоплаването, вероятно в рамките на съществуващото тристранно сътрудничество за противоминна дейност. Ако се окаже, че турски граждани са загинали при целенасочена атака, тонът на Анкара може да стане много по-твърд.