България засилва отбраната на Черноморското крайбрежие след ударите с дронове срещу два търговски кораба. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че страната ще разположи още две безпилотни летателни системи и допълнителни зенитно-ракетни комплекси, както и средства за наблюдение и противодействие на безпилотни апарати. Част от техниката вече е придобита, а военнослужещите са преминали обучение.

„Като последваща мярка ще разположим допълнително две безпилотни летателни системи. Едната беше придобита наскоро, а екипажите току-що се завърнаха от обучение. Надявам се в най-скоро време да я разположим. Имаме и други способности, включително на Силите за специални операции“, обясни Стоянов.

По думите му обстановката в Черно море става все по-сложна. България, Румъния и Турция вече обсъждат общи мерки за повишаване на сигурността и по-ефективен обмен на информация. Министърът уточни, че възможностите за защита на българската територия трябва да се разграничават от действията, които въоръжените сили могат да предприемат извън териториалните води. „Трябва да повишаваме способностите си, но и да имаме съзнанието, че Военновъздушните сили и въобще Въоръжените сили могат да отговорят на конкретна заплаха при наличието на такава в териториалните води, а не в международни води. Нямаме ангажимент в това отношение, нямаме задължение, нямаме и право да го правим“, заяви той.

Той допълни, че българските Военноморски сили могат да конвоират плавателни съдове само в нашите териториални води. Военно съпровождане на търговски кораби извън тях е ограничено. Що се отнася до съпровождане с дронове, принципно то е възможно за държави, които разполагат с такава техника.

Стоянов представи и информация за атакуваните кораби. Единият е Aegis Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, намирал се край Крапец. Сигналът за атаката е получен малко след 13 часа. На борда е имало 16 души, шестима са спасени, а издирването на останалите е продължило. Към кораба е бил насочен катер, който е оказал помощ на екипажа.

По-късно, в 19:28 часа, е постъпил сигнал за помощ и от втори кораб, намиращ се на около 17 морски мили от българското крайбрежие. Той е плавал под малтийски флаг, бил е украинска собственост, а 16-членният му екипаж е включвал украински и азербайджански граждани.

След информацията за инцидентите е била разпоредена реакция на Военноморските сили. Издадена е заповед за включване на фрегата, базирана в Бургас, и за използване на военни хеликоптери. „Веднага беше подадена команда към Военноморските сили. Фрегатата е дислоцирана в Бургас. В същото време два хеликоптера, които бяха в готовност, излетяха сутринта и кацнаха в „Чайка“, след което се насочиха към района на инцидента“, обясни министърът. Действията на военните са насочени към подпомагане на операцията и наблюдение на района.

Министърът потвърди, че е провел телефонни разговори с колегите си от Румъния и Турция. Основна тема е била влошаващата се среда за сигурност в Черно море и необходимостта от по-тясна координация. „Това, за което се договорихме, е по-добро сътрудничество, своевременно подаване и обмен на информация. Имаме обща констатация за ситуацията – Черно море вече се е превърнало в зона на конфликта и е необходимо да бъдат набелязани допълнителни мерки“, заяви Стоянов. Подготвя се среща на по-високо военно равнище с министрите на отбраната и началниците на отбраната на България, Турция и Румъния. Целта е обсъждане на конкретни действия за засилване на наблюдението и защитата на корабоплаването.

На въпрос за произхода на дроновете министърът заяви, че засега няма окончателно потвърждение. Той предположи, че атаките вероятно са извършени с руски безпилотни апарати. „Няма яснота какви точно са дроновете. Но няма логика да бъдат украински, при положение че корабите са украинска собственост. При тази ситуация предполагаме, че дроновете са руски“, коментира Стоянов. Той подчерта, че изясняването на обстоятелствата продължава.

Стоянов беше категоричен, че на този етап България няма намерение да поиска официални консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. По думите му въпросът вече е бил обсъждан в Консултативния съвет за национална сигурност, където е постигнато съгласие, че подобна стъпка не е необходима. „По отношение на член 4 от НАТО - още на Консултативния съвет за национална сигурност, включително с участието на опозиционните партии, се обединихме около това, че не е необходимо той да бъде активиран. Това остава в сила и при новата ситуация“, заяви той. Министърът посочи, че подобни инциденти са възниквали многократно от началото на войната в Украйна и че съюзниците препоръчват да не се прибягва автоматично до този механизъм при всяко ново събитие.