Климатичните промени поставят Черно море пред сериозно изпитание, като то се оказва най-бързо затоплящото се море в Европа. Учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провеждат 30-дневен лабораторен експеримент по проект ACTNOW, за да проследят как морските горещи вълни влияят на две типични крайбрежни местообитания – морски треви и пясъчно дъно. Тествани са три температурни сценария: 26°C (типично лято), 28°C (умерена гореща вълна) и 30°C (силна гореща вълна, близка до песимистичните прогнози). Резултатите показват, че при 28°C морските треви действат като естествен буфер – биоразнообразието и функциите на екосистемата се запазват. При същата температура обаче пясъчните дъна претърпяват масова смъртност на видове, а биотурбацията – процесът, при който организмите размесват седиментите – е сериозно нарушена. При 30°C настъпва критичен срив: и в двата типа местообитания загиват почти всички организми, кислородът в седиментите рязко намалява, а азотът и фосфорът, които нормално се рециклират, започват да се отделят във водата. Това може да доведе до цъфтежи на водорасли, вторично замърсяване и още по-голяма смъртност. Макар че запасите от въглерод в седиментите остават относително стабилни, дългосрочният риск е той да започне да се освобождава, което допълнително да утежни климатичните промени. Изследването е лабораторно и не показва какво точно ще стане в реалното море, но очертава прага, отвъд който естествената защита на екосистемите се изчерпва. Експертите подчертават, че опазването на морските треви и намаляването на допълнителния стрес от замърсяване са от решаващо значение, за да може Черно море да устои на все по-честите и интензивни горещи вълни. Само 2°C разлика между умерения и силния сценарий се оказва достатъчна, за да се премине от относително запазени екосистеми към масова загуба на организми, което засяга цялата морска верига и хората, които зависят от нея.