Атаките срещу търговски кораби в Черно море вече засягат и българската изключителна икономическа зона, което превръща регионалния конфликт в пряка заплаха за сигурността на корабоплаването и търговията. Според адвокат Христо Раев, специалист по морско право, това, което се случва в Черно море, представлява военни престъпления. Войната между Русия и Украйна продължава вече пет години и конфликтът все по-осезаемо обхваща цялото Черно море, включително икономическата зона на България.

По международното право удар по търговски кораб в открито море е нарушение на Конвенцията на ООН по морско право. Тя гарантира свободното плаване и забранява на държавите да застрашават, задържат или унищожават кораби, освен в тясно определени случаи, например при замърсяване или контрабанда. Вече се говори за десетки потънали кораби в Черно море, а България не може да остане незасегната. Затова е необходимо да се прецени какви мерки могат да бъдат предприети за защита на сигурността и интересите на страната при спазване на международното право.

Ако бъде установен извършителят, отговорността трябва да се определи въз основа на доказателствата и приложимите норми на международното право. Русия отдавна е критикувана за агресията срещу Украйна, но сега проблемът се разпростира и върху търговското корабоплаване. Съществената разлика е, че вече се атакуват кораби под флаговете на трети държави, а не само украински. Това разширява кръга на засегнатите страни и увеличава риска конфликтът да има по-широки международни последици.

Ефектът от атаките е многопластов. Според специалиста едва ли потапянето на сравнително малък кораб би променило съществено ситуацията на фронта в Украйна. По-скоро целта е създаването на зона на несигурност, в която корабоплаването става все по-трудно и рисково. Затова всички черноморски държави трябва заедно да се обявят срещу подобни военни действия. Фактите за извършителите вероятно са известни отдавна, но информацията не се оповестява ясно и публично поради политически съображения. Сред тях е и нежеланието на правителството да разочарова част от електората, който симпатизира на Путин.

Проблемът със застраховките е само част от тежестите върху корабособствениците. В зоните с военен риск се увеличават и възнагражденията на екипажите, тъй като се начисляват допълнителни плащания за поемания риск. Понякога заплатите се удвояват, а в други случаи дори се утрояват. Нормално е корабособствениците да избягват плаването в Черно море при толкова висок риск. Обстановката може да се промени, когато военните действия спрат, започнат преки преговори, ескалацията бъде ограничена и настъпи разведряване. Лошото е, че установените ограничения и оценки за риск в даден район се променят много трудно. Подобна ситуация има и в Персийския залив.

Като решение се очертава дипломатическият път. България и останалите европейски държави не успяват да спрат военните действия, но черноморските държави могат да предприемат мерки, с които да покажат на Русия, че подобно поведение ще има последствия. Турция например има правомощия по отношение на преминаването през протоците съгласно приложимия международноправен режим. Важна е координираната реакция, която да покаже, че държавите в региона няма да приемат бездействието като единствена възможност.

Правата на България в морето са ясно разграничени от международното право. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. определя териториално море до 12 морски мили под суверенитета на държавата, прилежаща зона до 24 морски мили с ограничени контролни правомощия и изключителна икономическа зона до 200 морски мили. В нея държавата има суверенни права за проучване, използване и управление на природните ресурси, включително добив на газ и подземни богатства. Това обаче не означава, че България може да ограничава свободното корабоплаване.

Разполагането на военна техника за защита на изключителната икономическа зона на практика е трудно. Става дума за райони с голяма дълбочина – за потъналия кораб се посочват дълбочини от поне 1000 метра, а според някои информации и около 2000 метра. Това не е шелфова зона, а място, където релефът на Черно море рязко пропада. България не разполага със сериозни подводни способности за подобна дейност. Освен това трябва да се разграничават техническите възможности от правомощията на държавата. Фактът, че дадена морска зона е част от изключителната икономическа зона на България, дава права върху използването на природните ресурси и възможност да се регулират свързани с тях дейности, но не и право да се ограничава свободата на корабоплаването. Всички държави имат право да използват морските пространства съобразно международното право.