Атаките срещу търговски кораби в Черно море представляват военни престъпления и тотална агресия, която засяга все повече държави. Нападенията в открито море са пряко нарушение на Конвенцията на ООН по морско право, която гарантира свободното корабоплаване и забранява застрашаването, задържането или унищожаването на кораби, освен в изрично определени случаи като замърсяване или контрабанда. Вече са потънали десетки кораби, а конфликтът между Русия и Украйна се разпростира върху цялото Черно море, включително изключителната икономическа зона на България.

Ситуацията поставя сериозни въпроси за международното право и сигурността на корабоплаването. Атакуват се не само украински кораби, но и плавателни съдове под флаговете на трети държави, което разширява кръга на засегнатите страни и увеличава риска от по-широки международни последици. Ако бъде установен извършителят, отговорността трябва да се определи въз основа на доказателствата и приложимите норми на международното право.

Ефектът от атаките е многопластов. Целта може да е създаване на зона на несигурност, в която корабоплаването става все по-трудно и рисково. Възможно е фактите за извършителите да са известни отдавна, но да не се оповестяват публично по политически съображения, включително предстоящи избори и нежелание да се разочарова част от електората, симпатизиращ на Путин.

Икономическите последици са тежки. Застрахователните компании или отказват да застраховат кораби, или повишават премиите. В зоните с военен риск възнагражденията на екипажите се увеличават двойно или тройно. Корабособствениците избягват плаване в Черно море, а нормализацията на обстановката може да отнеме време дори след спиране на военните действия, тъй като установените оценки за риск се променят трудно. Подобна е ситуацията и в Персийския залив.

Необходима е координирана дипломатическа и правна реакция на черноморските държави. България, Румъния и Турция са сред най-засегнатите и трябва заедно да се обявят срещу военните действия. Турция има правомощия по отношение на преминаването през протоците съгласно международноправния режим. Важно е да се покаже, че бездействието не е единствената възможност.

По отношение на правата на България в изключителната икономическа зона: Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. определя териториално море до 12 морски мили, прилежаща зона до 24 морски мили и изключителна икономическа зона до 200 морски мили. В последната държавата има суверенни права за проучване и управление на природните ресурси, но не може да ограничава свободното корабоплаване. Разполагането на военна техника за защита на зоната е трудно поради големите дълбочини – 1000 до 2000 метра – и липсата на сериозни подводни способности у България. Техническите възможности трябва да се разграничават от правомощията на държавата.