Черно море вече не е спокойна търговска зона, а пространство на военно напрежение, в което се сблъскват интересите на Русия, Украйна, НАТО и Турция. Според политическия анализатор и председател на партия „България може“ това е най-големият военен риск пред България, защото страната ни е пряко свързана с конфликта чрез икономиката, корабоплаването и логистиката на Алианса.

Проблемът не е само в отделните удари срещу кораби, а в по-широкия геополитически контекст. Войната в Украйна вече има пряко отражение върху сигурността и икономическите интереси на България. През страната преминават огромни количества стоки и товари. Ако дори 10% от тези потоци бъдат намалени заради повишения риск, това означава милиони тонове по-малко товари. Допълнителните разходи за застраховки и рискове могат да достигнат стотици милиони евро, което оскъпява производството и създава сериозни предизвикателства.

Според анализатора е важно да се познава политическият контекст. Украйна започна интензивни удари по руска инфраструктура, включително складове и кораби, свързани с износа. Имаше атаки срещу руски кораби с жито в Азовско море. Това постави въпроса дали няма да последва отговор. Отговорът постепенно се превърна в натиск върху украинските пристанища, мостове, складове и други обекти.

България трябва да реагира стратегически, а не емоционално. Не бива да се правят категорични заключения без всички данни. След всеки инцидент започва спор кой е агресорът и как трябва да реагираме, но по-важният въпрос е какво правим след това. Гневна нота не постига трайно решение.

Турция има свои интереси, които в много отношения са в противовес на руските. Въпреки сътрудничеството в енергетиката и туризма, Турция не може да приеме Черно море да бъде доминирано едностранно от Русия. Като член на НАТО, ролята ѝ е изключително важна. Ако Турция се включи по-сериозно на страната на Украйна или промени режима на военните кораби през проливите, това би било много сериозна ескалация.

България и Румъния вече се превръщат в част от по-голяма военна логистика на НАТО. Изграждат се мостове, тунели, транспортни коридори и възможности за по-бързо придвижване на войски. Тези инвестиции имат и военно-стратегически интерес. Ако НАТО затвърди военната си линия към Русия и конфликтът продължи да ескалира, България може да се окаже фронтова държава. Това няма да бъде обикновена война, а противостояние между ядрени сили, при което инфраструктурата може да бъде унищожена много бързо – пристанища, мостове, комуникации, бази данни, интернет и водоснабдяване.

Единственият работещ вариант е дипломацията. Трябва да се разбере какво искат руснаците и какво искат украинците. Конфликтът има предистория и не е започнал изведнъж. Трябва да се слуша и противникът – не за да се заеме неговата страна, а за да се разберат целите му. Европа трябва да се превърне в силен медиатор и да използва влиянието си за преговори. Военната конфронтация има огромна цена за Украйна, Европа и света.

Увеличаването на разходите за въоръжаване води до спирала. Едната страна се въоръжава, другата отговаря, а после се иска още въоръжаване. България има ограничени ресурси. Дроновете са оръжие на новото поколение войни и Украйна и Русия вече имат огромен опит. Трябва внимателно да се мисли какво означава това за България.

По време на Студената война дипломатите предотвратиха пряк сблъсък между Съветския съюз и Запада. Днес дипломацията почти се превърна в мръсна дума, а всеки, който говори за преговори, може да бъде обвинен, че е на страната на Путин. Това е опасна реторика. НАТО има добра идея като отбранителен съюз, но е започнал да се занимава с неща извън първоначалната си логика. На Изток има съвсем различно разбиране кой е агресорът. Не е нужно да се приема тази гледна точка, но е нужно да се разбере.

Българският подход трябва да пази собствения интерес. Нашият интерес не е да бъдем въвлечени във война. Трябва да гледаме на Изтока не само като на заплаха, а и като на потенциален партньор и да търсим пресечната точка на интересите. Най-важният урок от последните събития в Черно море е, че те вече ни касаят пряко. България като общество и икономика е на косъм от това да стане част от войната. Затова трябва да се мисли стратегически и да се търси път към дипломацията, преди ескалацията да е станала необратима.