Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставиха България пред необходимостта от по-твърда и ясна позиция. Според капитан I ранг Васил Данов страната трябва да демонстрира сила и решителност, а не да разчита на разговори с Русия. По думите му ударът по кораб, вероятно превозвал товари от или към Украйна, е продължение на руските диверсии срещу украински пристанища и плавателни съдове. Инцидентът край Бяла е станал в прилежащата зона на България, която се наблюдава от бреговата система ЕКРАН, разработена с помощта на САЩ. Данов смята, че военноморските сили би трябвало да разполагат с достатъчно подробна информация за кораба и мястото на удара. Той уточни, че задълженията на България не включват защита на чужди кораби в прилежащата зона, а отговорността на страната се простира до териториалните води на до 12 морски мили от брега. Като възможна реакция Данов предложи извикване на руската посланичка и връчване на нота от Министерството на външните работи. Според него разговорите с Русия са излишни и е редно да се покажат мускули, сила и решителност. Произходът на дроновете още не е официално потвърден, но Данов заяви, че потенциалният агресор е един, а Украйна вече е отрекла да е тя.

Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев определи като несъстоятелна политиката българските власти да не назовават Русия като агресор. Той настоя България незабавно да поиска консултации по член 4 от договора за НАТО, защото страната очевидно е под заплаха – само за седмица са изброени шест сериозни инцидента. Според него е нужна ясна процедура за реакция при подобни кризи, тъй като контролът върху морската безопасност е разпределен между много институции и ведомства. Тагарев посочи, че съюзниците могат да помогнат с техника, противокорабни и противовъздушни системи, но България първо трябва да заяви ясна позиция, за да се намери общо решение в НАТО. Данов от своя страна призова страната да развива собствени отбранителни системи на сушата и в териториалното си море. Той предупреди, че търговски кораби от месеци преминават покрай българското и румънското крайбрежие, защото го смятат за по-сигурен маршрут към проливите.