Черна гора е водещият кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това официални лица, дипломати и експерти се опасяват, че Сърбия може да се опита да попречи на този процес, което ще постави Брюксел в трудна ситуация между две страни кандидатки.

Докато Черна гора напредва, сръбската кандидатура е в застой. Белград не е успял да отвори всички преговорни клъстери, а осем държави членки блокираха последния му опит през миналия месец. Някои действия на сръбското правителство и опозиционни партии усложняват вътрешната ситуация в Черна гора, отбелязва хърватският евродепутат Тонино Пицула. Трима представители на Европейската комисия и национални правителства са потвърдили, че са запознати с опити за намеса във вътрешните работи на съседната държава.

Според бившия вицепремиер на Черна гора Йована Марович, Сърбия прави всичко възможно да влияе отвътре. Тези усилия вероятно ще продължат дори след присъединяването. Сред конкретните примери са опитът сръбският език да стане официален език в конституцията, както и спорът около преименуването на Националната библиотека в Подгорица от името на антифашиста Радослав Любович на Марко Милянов, свързан с черногорско-сръбската историческа традиция. Марович вижда модел на атаки срещу антифашисткото наследство. Тя допълва, че Сърбия систематично се опитва да създава етнически разделения, включително чрез общински инициативи срещу признаването на Косово. Въпреки това опитите досега не са успели да осуетят процеса.

Политическата класа в Черна гора запазва единство. През юли 74 от 77 депутати гласуваха за конституционни промени, а в края на август те бяха приети с мнозинство от две трети. Единствено твърдолинейната просръбска партия се противопостави.

Двете страни имат дълга и сложна история. Черна гора възстановява независимостта си през 2006 г. Сръбският президент Александър Вучич нарече честванията на годишнината „бляскаво празнуване на отделянето от Сърбия“ и заяви, че присъствието му би било равносилно на плюнка в лицето на сърбите. Месец по-късно той участва в срещата на върха в Тиват, но предупреди за висок риск за сигурността си. Отношенията между двете страни се влошиха през последните месеци. Анализатори посочват, че Белград може да се опита да дестабилизира Черна гора, за да осуети присъединяването ѝ, тъй като то би отслабило сръбското влияние. Около една трета от гражданите на Черна гора са етнически сърби, а Белград разчита на политически партии, медии и религиозни институции.

Сръбският посланик в ЕС Даниел Апостолович отхвърля тези опасения и подчертава, че фокусът на Белград е върху собствените реформи. Той отбелязва, че Европейската комисия пет пъти е препоръчвала отварянето на Клъстер 3, но без резултат.

За Брюксел ситуацията е сложна, защото Черна гора е най-близо до членство, а Сърбия е най-влиятелната държава в региона. Някои страни членки смятат, че Белград е твърде важен, за да бъде изолиран. Геополитическият баланс може да обвърже напредъка на Украйна с този на Сърбия. Подгорица отдава успеха си на приобщаващия подход, но дипломати предупреждават, че Сърбия може да застраши пътя към ЕС. Задълбочаването на етническите разделения би затруднило финалната фаза на преговорите.

Бъдещето на евроинтеграцията на Черна гора зависи от това дали настоящият консенсус ще устои на натиска. Брюксел ще следи развитието с безпокойство.