На 8 октомври 1967 г. партизанският командир Ернесто Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия. Операцията е организирана от ЦРУ. На следващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Че Гевара е разстрелян, а боливийското правителство съобщава за екзекуцията. На 15 октомври Фидел Кастро официално обявява смъртта му.

Ернесто Че Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Още от ранно детство страда от тежки пристъпи на астма, което го принуждава да спазва диета и да се подлага на различни лечения. Болестта го учи на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си.

На 17-годишна възраст проявява интерес към философията и дори започва да съставя свой философски речник. Пътува из Централна и Южна Америка, вижда неправдата и бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.

По време на преврата през 1954 г. Че се намира в Гватемала. След установяването на диктатура е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти.

Като член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция той заема различни държавни постове: президент на Националната банка през 1959 г. и министър на промишлеността в периода 1961–1965 г. Изиграва значителна роля и за кубинската дипломация между 1959 и 1964 г.

Прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.

През 1965 г. Че Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си държавни постове и напуска Куба. Целта му е да помогне на революционната партизанска борба по света и да разпали нови социални революции – първо в Конго, а след това в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.

За много хора Че е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последния революционер романтик. Името му става синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е пълното му отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата позиция в следреволюционна Куба, в полза на идеала за промяна на управлението не само в Латинска Америка, но и по целия свят.

Приживе Че Гевара печели симпатии дори сред представители на капиталистическия лагер. Описван е като способен и трудолюбив човек и може би най-компетентният и най-трезво мислещият сред управляващите. Този брадат аржентинец с характерната военна униформа и ирландски чар прави съществено впечатление на мнозина. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро.