Парламентът прие на второ четене промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), внесени от Министерския съвет. С тях отпада изискването трудовият договор да бъде „основен“, което разширява кръга на лицата, които желаят да работят допълнително в сферата. Управителите на търговски дружества и юридическите лица се включват в категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност.

Предвижда се и промяна в броя на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. Това ще става в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.

Според досегашната уредба възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само физическо лице – управител или собственик на дружество. С добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаите, когато дружество е възложител по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, а самото охранявано лице няма финансовата възможност да поеме разходите.

За преодоляване на неравнопоставеността между търговците, регистрирани по българското законодателство, и тези, регистрирани в друга държава членка на ЕС, държава от Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, се предвижда държавна такса за издаване на удостоверения в размер, определен с тарифа.

Парламентът отхвърли предложението на народния представител от „Демократична България“ Анна Бодакова да не бъдат допускани до частна охранителна дейност лица, осъждани за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, без да се отчита настъпилата реабилитация. По време на дебата Божидар Божанов от ДБ заяви, че подобна мярка би защитила повече българските граждани и деца.