През есента на 1988 година ЦСКА, тогава носещ името ЦФКА „Средец“, събира състав, който остава в историята като най-атакуващия и техничен в богатата клубна традиция. Димитър Пенев вече е изградил ядро от млади футболисти – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, но разбира, че за да блеснат, им трябва опитен диригент. Така на „Българска армия“ пристигат Пламен Гетов – плеймейкърът от Плевен, който вижда играта с ходове напред, и безкомпромисният защитник Трифон Иванов, който заедно с опитния Георги Димитров-Джеки циментира отбраната.

Тактическата схема на Пенев изпреварва времето си. Нападателите не стоят статично – Любо Пенев, макар и типичен таран, постоянно тегли защитниците, докато Стоичков и Костадинов атакуват от крилата със скорост и дрибъл. Гетов действа зад тях като номер 10, подавайки с „компютърна точност“ зад гърба на противниковата отбрана. В халфовата линия Георги Георгиев-Гецата e вторият мотор – с техника, дрибъл и способност да контролира темпото под преса, той свързва защитата с атаката и дава нужния баланс. А отзад Джеки като либеро и Трифон Иванов като персонален стопер, подпомагани от Янчев и Киров, гарантират сигурността на вратаря Илия Вълов.

Тази вихрушка пренася доминацията си и в Европа. В турнира за КНК ЦСКА отстранява Интер (Братислава) с общ резултат 8:2, а срещу Панатинайкос нанася тактически урок. След 2:0 в София, армейците печелят и в Атина с 1:0, благодарение на дузпа на Любо Пенев, без да допуснат гол в двете срещи. Във вътрешното първенство отборът поставя рекорди – 86 гола в 30 мача, като Стоичков бележи 23, а Любо Пенев 21 попадения. Гетов, макар само за половин сезон, записва 8 гола в 11 мача и става двигател на атаката.

Сезон 1988/89 остава уникален в историята на клуба – ЦСКА печели всичките пет вътрешни трофея: шампионата, Купата на НРБ, Купата на Съветската армия, Купата на БФС и Суперкупата. Този състав обаче съществува в пълния си блясък само до зимата, когато Гетов е продаден в Портимонензе. Без него ЦСКА стига до полуфинал за КНК, но срещу Барселона пада, въпреки трите гола на Стоичков в двата мача. И до ден днешен феновете си задават въпроса дали с Гетов в състава този отбор не е щял да стигне до първия си европейски финал. Все пак, за мнозина именно есенният състав от 1988 г. е най-опасният, балансиран и атакуващ ЦСКА, стъпвал някога на терена.