60 мерки, 2,19 млрд. евро и един изпитателен срок

България разполага с 60 мерки за цифрова трансформация и бюджет от 2,19 млрд. евро. Почти половината от тях – 48% – трябва да приключат до края на 2026 г. Този срок не е просто календарна дата. Той е моментът, в който ще стане ясно дали милиардите са създали работеща цифрова държава, или са финансирали инфраструктура, до която голяма част от обществото не може да достигне.

Европейската комисия отчита напредък при оптичната свързаност, мрежите с много висок капацитет и електронните публични услуги. Оценката ѝ обаче е ясна и за слабите места: цифровите умения, малките и средните предприятия, внедряването на модерни технологии и киберсигурността. Препоръката е усилията да се насочат към хората с ниско образование, възрастните и жителите на селските райони.

Достъпът не означава използваемост

На пръв поглед страната изглежда близо до цифровото общество. През 2025 г. 92,8% от домакинствата са имали интернет достъп у дома, а 86,5% от хората между 16 и 74 години са влизали в мрежата ежедневно или поне веднъж седмично. Но връзката не е равнозначна на способност да се използва електронна услуга.

Само 38% от българите в тази възрастова група са имали поне базови цифрови умения през 2025 г. при средно 60% за Европейския съюз. Извън градовете разликата е още по-рязка: през 2023 г. едва 20,9% от хората в селските райони са покривали този критерий – най-ниският дял сред сравняваните държави.

Така се оформя парадоксът на дигитализацията. Държавата може да има портал, електронна идентификация и онлайн заявление, а човек от малко населено място да остане без увереност, устройство, подходяща връзка или помощ, за да стигне до тях.

Услугата съществува, но стои неизползвана

През 2025 г. 36% от българите на възраст между 16 и 74 години са използвали интернет страници или приложения на публични институции, докато в Европейския съюз делът е 71,9%. Най-често хората търсят информация, проверяват лични данни или подават данъчни декларации. Използването на услуги за документи, помощи и заявления остава значително по-ограничено.

Образованието е един от най-силните разделители. Електронни услуги са ползвали 65,9% от хората с висше образование, но само 8,7% от тези с основно или по-ниско. При възрастните разликата също е голяма: редовно интернет са използвали 59,7% от хората между 65 и 74 години. За значителна част от пенсионерите цифровият портал не е спестено пътуване до институция, а допълнителна бариера.

Същото се вижда и в електронната търговия. Онлайн покупки са правили 55% от жителите на градовете и 40,4% от живеещите в селата. Сред хората между 65 и 74 години делът е едва 17,7%. Тези числа не измерват само навици за пазаруване – те показват колко неравномерно цифровата икономика достига до отделните групи.

След бетона и кабелите идва трудната част

От общия бюджет на пътната карта 597 млн. евро публично финансиране са по мерки, чийто срок изтича в края на 2026 г. Отделно 1,17 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост и 1,2 млрд. евро от кохезионните фондове са свързани с цифровата трансформация. Тези суми показват мащаба на вложението, но не и неговия обществен резултат.

Резултатът ще се мери не с километри оптична мрежа, нови системи и брой електронни услуги. Ще се мери с това дали възрастен човек може сам да подаде заявление, дали жител на село получава същия достъп до здравна или административна услуга като човек в София и дали малкият местен бизнес може да работи сигурно онлайн.

В противен случай цифровата пътна карта ще остане добре финансиран маршрут, по който една част от обществото се движи бързо, а друга все още търси кой да я преведе през първата електронна форма.