Цеци Красимирова разказва, че се е обърнала към евангелска църква в период, когато е търсила опора заради заболяването на единствената си дъщеря Джудит. По думите ѝ диагнозата е била поставена от лекари в София, а дъщеря ѝ е живяла с епилепсия осем години и е приемала медикаменти. Майката признава, че дълго време ѝ е било трудно да приеме състоянието и е търсела помощ за семейството си.

Красимирова си спомня, че хора от евангелската общност я насочили към пастор. Няколко души се събрали и се помолили над дреха на Джудит, а седмица по-късно детето било заведено на ново изследване. Според разказа ѝ резултатите не показали признаци на заболяването. Тя твърди, че след молитвата не е имало помен от епилепсията, медикаментите били спрени постепенно, а днес Джудит е на 27 години и е в добро здраве. Красимирова определя преживяното като доказателство за силата на вярата и поставя духовното начало сред най-важните опори в живота си.

Тя свързва обръщането си към вярата и с покушението в Амстердам на 6 декември 2003 г. Тогава Красимирова е простреляна в главата, докато е заедно с Константин Димитров, известен като Косьо Самоковеца. Той е убит пред хотел „Краснаполски“, а тя оцелява след тежки травми. По нейния разказ куршумът е преминал на много малко разстояние от важна артерия. В минутите след стрелбата, ранена и объркана, тя се е помолила Бог да я спаси. След възстановяването преживяното остава за нея знак, който променя отношението ѝ към живота.

Така две тежки изпитания – болестта на дъщеря ѝ и стрелбата в Амстердам – се превръщат в основа на личната ѝ духовна промяна. Красимирова продължава открито да говори за ролята на молитвата и евангелската общност в живота си.