Централна Азия: новото геополитическо средище

Дълго време Централна Азия оставаше в периферията на световната политика. Петте републики – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан – бяха възприемани като изолирани, слаборазвити и зависими от Русия. В последните години обаче регионът придобива все по-голямо значение заради ресурсите, транспортните коридори и конкуренцията между големите сили.

Първи опити за отваряне

След края на Студената война Западът започва да проявява интерес към богатите природни ресурси на Централна Азия. Авторитарният контрол, силните икономически, енергийни и военни връзки с Русия, както и трудовата миграция към северната съседка, ограничават западното влияние. Турция при президента Тургут Йозал се активизира, подкрепяна от САЩ, и отваря училища и университети, някои свързани с мрежата на Фетуллах Гюлен. Русия инициира мерки за доверие във военната област. През 1996–1997 г. Казахстан, Киргизстан, Китай, Русия и Таджикистан формират „Шанхайска петорка“. Установяването на талибаните в Афганистан през 1996 г. засилва опасенията от религиозен екстремизъм. През 2001 г. Узбекистан се присъединява и организацията става Шанхайска организация за сътрудничество. По-късно към нея се присъединяват Индия, Пакистан, Иран и Беларус, като днес тя наброява 10 членки и 17 наблюдатели или партньори по диалога.

Войната в Афганистан и новите играчи

След атентатите от 11 септември 2001 г. Вашингтон отново насочва вниманието си към региона. Москва позволява на САЩ да използват бази в централноазиатските страни за операцията срещу талибаните. По-късно Русия започва да се отнася с недоверие към американското присъствие. Турция след 2002 г. постепенно активизира външната си политика. При външния министър Ахмед Давутоглу Анкара разгръща инициативи на Балканите, в Африка и Централна Азия. През 2009 г. Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция създават Тюркския съвет за културно-образователно сътрудничество. Идеята е на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. През 2018 г. Унгария се присъединява като наблюдател. През 2019 г. Узбекистан подава молба за членство, а Туркменистан е приет за наблюдател. На срещата в Истанбул обединението е преименувано на Организация на тюркските държави (ОТД). Създадени са секретариат, съвети на президентите и външните министри, парламентарна асамблея, Тюркска академия и инвестиционен фонд. Обсъжда се и проект за „тюркски Шенген“.

Предизвикателства пред ОТД

Икономическите различия са сериозни. Търговията на Турция с Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан за първото полугодие на 2026 г. достига 9,4 млрд. долара, което прави около 19 млрд. долара годишно, с положително салдо за Турция от около 615 млн. долара. Най-големият партньор е Казахстан с 1,5 млрд. долара, следван от Азербайджан с 1,4 млрд., Узбекистан с 945,6 млн., Киргизстан с 594,4 млн. и Туркменистан с 83,6 млн. долара. Китайската търговия с тези страни обаче е далеч по-голяма – над 63 млрд. долара, а някои оценки достигат почти 90 млрд. долара. През 2024 г. китайският износ за Казахстан е 43,8 млрд. долара, за Киргизстан – 22,7 млрд., за Узбекистан – 13,7 млрд., а за Туркменистан – 10 млрд. долара, което е ръст около 200 пъти спрямо 2000 г. Политическите различия също затрудняват общите позиции. Турция иска ОТД да говори от името на целия „тюркски свят“, докато Казахстан и Узбекистан предпочитат икономическия акцент. Връзките с Израел са различни: Турция е в обтегнати отношения, а Азербайджан и Казахстан си сътрудничат тясно с Тел Авив, продават петрол и купуват военна техника. Затова Турция трудно получава подкрепа по палестинския въпрос. В образованието след опита за преврат през 2016 г. Турция настоява училищата, свързани с Гюлен, да бъдат закрити, което създава напрежение с Казахстан и Киргизстан. В енергетиката системите на редица централноазиатски страни остават свързани с руските, а Азербайджан и Казахстан изнасят енергоресурси през Русия. Китай купува големи количества туркменски газ по газопровод с линии A, B и C, като се водят преговори за линия D през Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Китай. Това ограничава възможностите за проекти в рамките на ОТД.

Централна Азия става централна

Ролята на региона расте експоненциално заради транспортните и енергийните коридори, войната в Украйна и конкуренцията за редки земни елементи. През 2013 г. китайският президент Си Дзинпин анонсира „Икономически пояс на Пътя на коприната“ в Астана – жест към Назарбаев и евразийската му визия. Проектът „Един пояс, един път“ предвижда маршрут през Централна Азия, Кавказ и Турция до Европа като алтернатива на северния път през Русия. Той съкращава разстоянието до Европа с около 2500 км, но преминава през сложен терен и множество гранични, митнически и здравни проверки. По този маршрут се пренасят около 7 млн. тона товари годишно – в пъти по-малко от Транссибирския маршрут преди войната в Украйна. След поражението на Армения във войната в Карабах през 2020 г. се отварят надежди за Средния коридор през Кавказ. След февруари 2022 г. значението му нараства за ЕС и САЩ като алтернатива на руския маршрут, за Русия – като прозорец за заобикаляне на санкции, а за регионалните страни – като начин да намалят зависимостта от руската инфраструктура. Турция активизира стратегията „Азия отново“ и през 2024 г. сключва заем от 660 млн. долара със Световната банка за модернизация на около 650-километровата ж.п. линия Дивриги–Карс. България също би могла да се възползва: маршрутът през Централна Азия достига казахстанското пристанище Актау, оттам с ферибот до Кавказ и завършва в Грузия и нейните черноморски пристанища Анакия, Батуми или Поти. Вход за ЕС могат да бъдат Констанца или Варна. При сухопътно продължение през Турция входът е българо-турската или гръцко-турската граница. Въпреки обтегнатите отношения Анкара и Атина се споразумяха за железопътен мост над река Марица. Грузинските пристанища обаче се нуждаят от удълбочаване, а железопътните линии в Казахстан, Грузия, България и Румъния – от модернизация.

Нови формати и конкуренция

САЩ създават формата С5+1, а ЕС засилва интереса си чрез конференциите „Глобални врата“, специален представител за региона и стратегия на ЕБВР за Казахстан за 2022–2027 г. Основните причини са геоложкото богатство, особено редките земни елементи, и многобройното младо население. Индия също стъпва в района, следейки внимателно Афганистан и Пакистан. Действията на Русия, Китай, ЕС, САЩ, Турция и ОТД превръщат Централна Азия в зона на конкуренция в икономиката, енергетиката, културата и полезните изкопаеми. Този интерес дава на регионалните страни повече възможности за диверсификация и шанс да превърнат някога периферното си географско положение във все по-централно за световната геополитика.