В началото на 90-те години България е в криза, а обществото е обхванато от окултна психоза. В този контекст група контактьори, сред които Димитър Сираков и Елисавета Логинова, убеждават висшето ръководство на армията, че в земните недра край село Царичина се крие нещо епохално – от съкровището на цар Самуил до извънземна капсула. Генералният щаб сформира строго секретна група „Обект № 1“ и започва ръчно копаене, за да не изтече информация. Операцията продължава от 5 декември 1990 г. до 19 ноември 1992 г., като войниците изкопават над 160 метра спираловиден тунел на дълбочина около 20 метра. Екстрасенсът Елисавета Логинова твърди, че получава инструкции от извънземни същества Роро и Сохо чрез автоматично писане, и предупреждава, че обектът е защитен от психотронно оръжие. Уплашените генерали забраняват тежка техника. Местните жители описват страх и мистерия, а слуховете за светлини и сияния се разпространяват. Министърът на отбраната Димитър Луджев назначава комисия от БАН, водена от проф. Димитър Овчаров. Учените установяват, че всички находки са естествени скални образувания, а „йероглифите“ на Логинова са безсмислени драсканици. Заключението е, че операцията е скъпоструваща илюзия. Тунелът е запечатан с бетон. Възможно е цялата история да е била прикритие за изграждане на таен бункер. Днес мястото е обрасло и няма туристически табели.