След победата при Сливница българската армия преминава в контранастъпление. На 10 ноември 1885 г. българските части разбиват сръбските сили при Драгоман, а отстъпващите сръбски подразделения се насочват към Цариброд.

На 11 ноември авангардът на българския Западен корпус започва настъпление към района на града. В боевете участват сръбски части от Дунавската и Моравската дивизия, а сраженията се разгарят по пътя към Цариброд и при височините около Нешков връх. На 11 и 12 ноември българските войски атакуват сръбските позиции, като боевете са сред най-тежките в кампанията след Сливница. На 12 ноември българските части овладяват Цариброд и изтласкват сръбските подразделения към Пирот. Днешният Димитровград, който носи името Цариброд, се намира на територията на Сърбия.

Победата при Цариброд отваря пътя за следващото настъпление. На 13 ноември сръбските сили се оттеглят към Пирот, а на 14 и 15 ноември българската армия води решително сражение и овладява града. След овладяването на Пирот на 16 ноември е сключено примирие.

Сраженията при Цариброд остават трайно в паметта на местното население. В началото на XX век 12 ноември е отбелязван като празник на града, с панихида за загиналите и тържествено поклонение пред военните гробове. В телеграма до вдовицата на загиналия в боевете капитан Иван Златев кметът Връдловски изразява почит към геройски падналия офицер. Сраженията при Цариброд са част от българското контранастъпление, което променя хода на Сръбско-българската война.