Площите с царевица в Добруджа бележат драстичен спад през настоящия сезон, като намалението надхвърля 43%. Основната причина е продължителното засушаване през последните няколко години. Въпреки че сега културата се развива добре благодарение на валежите, стопаните гледат на това по-скоро като на изключение и вече търсят алтернативи.

Само преди три години царевицата делеше първенството с пшеницата в Златна Добруджа. Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова посочва, че засетите площи са паднали от над 1 милион декара до едва 300–400 хиляди декара – огромно редуциране.

Семейната ферма на Нона Василева обработва 20 000 декара в община Шабла, но само 2000 от тях са засети с царевица. Тя признава, че са стигнали до 10% засети площи и занапред разчитат основно на напояване. Припомня, че в миналото общината е имала около 10 000 декара, осигурявани с вода от „Напоителни системи”, а сега почти няма такива. Бюрократичните спънки не са единственият проблем – единственият вариант е изграждането на сондажи, което е скъпа инвестиция. При нея водата е на 100 метра, но в съседното село достига 150–200 метра, което оскъпява допълнително напояването.

Въпреки това инвестицията си заслужава. Василева отбелязва, че при напояване разликата в добива е между 3 и 4 пъти, затова планират да инвестират в икономични системи, за да запазят себестойността на продукцията. Тя разнообразява дейността си и със 80 декара сладка царевица, която също изисква вода.

Александър Костов пък залага на 1000 декара сорго, тъй като последните четири години отглеждането на царевица носи отрицателни икономически резултати. Търси култура, която да оптимизира сеитбооборота, и в бъдеще смята да увеличи площите, ако договорите с изкупвачите са коректни. Основният проблем обаче е пазарът – търговците сравняват соргото с нискокачествена стока, въпреки че то превъзхожда царевицата по хранителна стойност, биохимични показатели, съдържание на мазнини, протеини и въглехидрати.

На Запад отдавна оценяват соргото като „камилата на растителния свят”. При суша то дава повече от царевицата, а при нормална година – реален добив. В Добричко тази година соргото заема няколко хиляди декара, но липсата на животновъдство ограничава пазара. Освен за фураж, соргото може да се използва за биомаса, газ и спирт, но е нужна подкрепа от животновъдния сектор.

За да компенсират царевицата, добруджанци заложиха на повече рапица – близо 200 000 декара, и около милион декара слънчоглед. Рапицата дава отлични добиви тази година, но рискува да скъси сеитбооборота, тъй като рапица и слънчоглед трудно се редуват на едно място.

Въпреки всички опити за диверсификация, фермерите са категорични, че царевицата ще продължи да се сее, но само при едно условие – ако се осигури надеждно напояване. „Без напояване нямаме никакво бъдеще”, обобщава Нона Василева.