Предстоящото предаване на 48 църковни артефакта на Гърция в замяна на тленните останки на цар Самуил предизвиква сериозни притеснения в академичните среди. Доц. Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ оспорва автоматичното определяне на тези ценности като гръцки. Според него манастирите, от които произхождат, имат дълбоки исторически връзки с българската култура.

Договорката включва връщане на предмети от манастирите „Панагия Икосифиниса“ на планината Пангей и „Свети Йоан Предтеча“ в Серес, както и от Светата митрополия на Серес и Нигрита. Каравълчев подчертава, че пренасянето на съвременни национални категории към Средновековието е исторически некоректно. По думите му по времето, когато двата манастира възникват, не съществува Гърция – съвременното понятие за държавата се появява едва през XIX век. Въпреки византийското културно влияние, артефактите не могат да бъдат приписани на гръцки национален произход.

За манастира „Свети Йоан Предтеча“ историкът посочва, че иконостасът и голяма част от иконите в съвременния им вид са създадени от българи от околните села. Българските духовни връзки се потвърждават и от запазени документи – дарствена грамота от цар Иван Шишман, както и местни предания за ученици на свети Иван Рилски, свети Ромил Видински и свети Теодосий Търновски. При „Панагия Икосифиниса“ името също има славянски корен – от „кошиница“ или „кошница“, тъй като обителта е разположена в планинска падина, наподобяваща кошница.

Макар да признава голямото символно значение на връщането на останките на великия български владетел цар Самуил в София, Каравълчев критикува липсата на прозрачност относно цената на това завръщане. Той определя като обидно за българското общество скриването на параметрите на случващото се. Не е ясно дали сред 48-те предмета има ръкописи, чудотворни икони, църковна утвар или мощи на светци, нито е представен публичен опис. Историкът пита реторично какво ще се случва с ръкописите и защо информацията се укрива умишлено. В края на разговора той обобщава риска от липсата на конкретика: 48 предмета могат да бъдат 48 диаманта „Кох-и-Нор“, 48 стъклени мъниста или пластмасови мъниста – има разлика.