Владетелят, който продължава борбата с Византия

Самуил е син на комит Никола и един от четиримата братя, които след завладяването на Преслав от Византия през 971 г. продължават съпротивата в западните български земи. Постепенно той се утвърждава като главен военен и политически лидер, а след смъртта на цар Роман през 997 г. приема царската корона. Властта му е съсредоточена около Охрид и Преспа, а държавата му обхваща значителни части от Балканите. Войната с император Василий II е дълга и изтощителна. През 1014 г. българската армия претърпява решаващо поражение при Ключ в Беласишкия проход. Византийските разкази за ослепяването на пленените войници превръщат битката в един от най-трагичните епизоди в средновековната история на региона. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., няколко месеца след поражението. Според традицията причината е сърдечен удар след гледката на ослепените му войници, но това описание идва от средновековни хроники и не може да бъде проверено със съвременни медицински методи.

Спорът между София и Скопие

В Северна Македония Самуил е включен в разказа за отделна средновековна македонска държавност. Най-видимият символ на това разбиране е паметникът му на централния площад в Скопие, поставен през юни 2011 г. като част от проекта „Скопие 2014“. Македонският научен и обществен разказ поставя акцент върху Охрид и Преспа като политически центрове и върху факта, че основните събития от управлението на Самуил се развиват на територията на днешна Северна Македония.

Българската позиция е различна: Самуил е цар на България, а Охридската и Преспанската област са част от държавата, която продължава традицията на Първото българско царство. През 2019 г. двете държави приемат Самуил за личност от общата си история. Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по-късно препоръчва той да бъде честван като владетел на голяма средновековна държава, която основната част от съвременната историческа наука определя като Българско царство.

Предполагаемите останки и пътят им към България

През 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос проучва базиликата „Свети Ахилиос“ на остров в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция. В южната част на храма са открити четири богати погребения. Един от скелетите е свързан с цар Самуил заради мястото на гроба, скъпата златотъкана тъкан, останките от ризница, възрастта на погребания и старата фрактура на лявата ръка. Това е научна идентификация, но не и абсолютна генетична доказаност. Историци отбелязват, че останките не са потвърдени чрез завършен ДНК анализ, затова е по-точно да се говори за „предполагаемите останки на Самуил“.

След проучването костите са пренесени в Солун и днес се съхраняват в Музея на византийската култура. Гръцкият археолог публично е подкрепял връщането им в България и е свързвал въпроса с възможна размяна на религиозни ръкописи. През 2025 г. българското Министерство на културата заявява, че не разполага с официални данни за водени междудържавни преговори за връщането на останките. Така гробът на Самуил остава на остров „Свети Ахилиос“, предполагаемите му кости – в Солун, а образът му продължава да бъде едновременно български, македонски и балкански предмет на памет и спор.

На 29 септември 2026 г. правителството обявява постигнато споразумение за предаването на тленните останки. То ще стане на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун, след което останките ще бъдат транспортирани до България. Предвижда се заедно с тях да бъдат предадени и други останки и саркофази, свързвани с царското семейство.