Остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро е място, където и днес се усеща българският дух. Преди 1000 години тук е било сърцето на Първото българско царство, а днес Преспа е разделена между Северна Македония, Гърция и Албания. Във всяка от трите части обаче продължава да се говори на български.

Цар Самуил избира да бъде погребан на острова. Наблизо, в село Герман, се намират гробовете на баща му, майка му и най-големия му брат – Никола, Рипсимия и Давид. Затова твърденията, че Самуил се прибира у дома, не са точни. София и Свети Ахил са български селища на изконна българска земя. С оглед на несигурните времена препогребването на тленните му останки в София може да е разумно, но строго погледнато той никога не е напускал своя дом.

Не бива да се забравя и друг важен факт. Върнатите на Гърция църковни ценности не са откраднати от българските войски от гръцки манастири през 1917 г. Серският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е построен през XIV век от царица Елена, сестра на българския цар Иван Александър. Нейният портрет и досега стои в цял ръст на входа на манастирския храм. Манастирът винаги е бил обитаван от българи, а сградите му са в типичния за Родопите архитектурен стил. Кушничкият манастир „Св. Богородица“ също винаги е бил български. Местните българи по тези места и днес говорят на български.

Манастирите са основани и обитавани от българи. След края на турското робство са освободени от българските войски през 1912 г. Гърция ги окупира през 1913 г., но България ги освобождава през 1916 г. Този процес се повтаря през 1918 г., 1941 г. и 1944 г. Затова не може да се говори за гръцки манастири и гръцки ценности. Българската власт евакуира тези артефакти, за да ги предпази от военните действия, и успява в намеренията си.

След препогребването на цар Самуил трябва да се случи и още нещо важно. На мястото, където царят е избрал вечен покой, държавата трябва да постави подобаващ паметен знак. Сега там има само скромен надпис на гръцки и английски, който споменава, че базиликата „Св. Ахил“ е построена от българския цар Самуил. Не се казва обаче, че легендарният български владетел е бил погребан там – заедно със своя син Гаврил Радомир, своя племенник Иван Владислав и своя зет Иван Владимир.

Добре би било костите на другите двама български царе, Гаврил Радомир и Иван Владислав, също да получат полагащите им се царски саркофази в църквата „Св. София“. Що се отнася до мощите на Св. княз Иван Владимир, те се намират в албанската столица Тирана. Не би било проблем да се поискат части от тях – това е утвърдена християнска практика – и да бъдат разположени в „Св. София“ редом с българските царе. Така, както саркофазите им стоят един до друг, макар и празни, на острова в Малкото Преспанско езеро вече повече от 1000 години.