Останките на цар Самуил – владетелят на българите от 997 до 1014 г. – бяха положени за вечен покой в столичния храм „Света София“. Саркофагът е от мрамор, докаран от Прилеп, Северна Македония. Така България посрещна своя средновековен цар със спектакъл, обединил власт, армия, църква, медии и граждани.

Церемонията започна още във въздуха. Две двойки изтребители МиГ-29 и F-16 прихванаха военнотранспортния самолет „Спартан“, с който останките бяха донесени от Солун. Формацията прелетя над площад „Княз Александър I“, където по приблизителна оценка се бяха събрали над 8000 души – много млади хора и семейства с деца.

Гвардейският духов оркестър изпълни химна, последваха 21 артилерийски салюта. След това шествието пое към „Света София“, където беше отслужена панихида. Премиерът Румен Радев завърши словото си с думите: „Вечен покой на воина и пазителя на българския народ“. Камбаните на храм-паметника „Св. Александър Невски“ биха близо половин час. Близо 800 полицаи охраняваха реда, а центърът на София беше блокиран.

Българската държава отдавна не беше организирала подобен спектакъл около историческа фигура – с изтребители в небето, гвардейци, военен оркестър, артилерийски салюти, шествие и хиляди хора по улиците. Хората на площада обаче бяха дошли по различни причини: заради цар Самуил, заради церемонията и събитието, заради хубавото време, а някои – най-вече заради децата и самолетите.

23-годишната Цвета Минковска каза, че трябва да почитаме и уважаваме историята си заради славното минало и усилията останките на български цар да бъдат докарани. За приятелката ѝ Пламена събитието е „голямо българско събитие“. 33-годишната Елисавета Димитрова, която храни тригодишния си син, призна, че е дошла, защото детето иска да види самолетите. Мъжът ѝ обаче настоя, че моментът е исторически и заслужава да се види.

Млад мъж попита на английски защо има толкова хора. Обясниха му, че българите посрещат останките на средновековен цар, велик воин и владетел. На екран се появи образът на Самуил по пластичната възстановка на антрополога Йордан Йорданов, направена по черепа от гроба в църквата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Там гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива царските останки. Оказа се, че мъжът е поляк: „Патриоти сте българите!“, възкликна той и сравни с поляците.

След официалната церемония шествието стигна до „Света София“. Докато дойде часът за панихидата обаче, храмът остана затворен за публиката. Вътре допускаха само телевизионния екип и предварително записаните за венчавки и кръщенета. Така един от най-старите софийски храмове трябваше за няколко часа да съвмести обичайния си съботен живот с държавното препогребване на цар, починал преди повече от хилядолетие.

Самуил никога не е бил погребван в земите на днешна България. Първото българско царство при него се простира върху територии, които днес принадлежат на няколко балкански държави, а политическият център на Самуиловата държава е далеч на югозапад – в Преспа и Охрид. Днес най-видимите следи от него са разпределени между три държави: гробът му е бил в Гърция, Охрид и крепостта „Самуилова“ – в Северна Македония, а останките му вече са в България.

Преди две години България посрещна останките на друг свой монарх. През 2024 г., 76 години след смъртта му, цар Фердинанд беше върнат от Кобург с военен самолет и държавни почести. Гвардейци ескортираха ковчега, но погребението в семейната крипта на двореца „Врана“ беше в тесен семеен кръг. Със Самуил властта избра тържествена церемония в центъра на столицата.

Румен Радев представи препогребването като изпълнение на „един отдавна очакван дълг“. „Този площад помни много паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история“, каза премиерът пред събралите се на площад „Княз Александър I“. В Солун при приемането на останките от гръцката държава той заяви, че „нашите съвременници и бъдещи поколения заслужават да отдават почит на своите предци“. А в София превърна Самуил и в послание към настоящето – заветът му според Радев е „да пазим България“.

Останките бяха предадени по-рано същия ден в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на Румен Радев, гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони.

След хиляда години царят смени мястото на гроба си. Зад това преместване обаче стои политическа сделка между България и Гърция. Гърция предава на България останките на Самуил, както и останки от други два саркофага в базиликата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, за които се смята, че принадлежат на сина му Гаврил Радомир и други членове на царското семейство. България връща на Гърция 48 църковни ценности, изнесени от българската армия от три гръцки манастира през Първата световна война. Докарани в България, те никога не са били използвани в църковните обреди.

С пренасянето на костите старият българо-гръцки спор се затваря. Но спорът между Скопие и София за миналото остава отворен. През 2015 г., за хилядолетието от смъртта на Самуил, на метри от „Света София“ беше издигнат негов паметник. Монументът е висок над шест метра, а бронзовата фигура на царя е отлята от претопени гилзи. Единайсет години по-късно в близост ще почиват и костите му. „...Да сменят паметника, дето гледа лошо!“, казва тийнейджър, спрял се за кратко с приятели. „И надолу гледа!“, коментира друг. После поемат край кордона полицаи по „Раковски“.