Връщането на останките, приписвани на цар Самуил, от Гърция към България е планирано за 3 октомври. В София ще се проведе официална церемония, след която останките ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“. Това съобщи българският премиер.

В Северна Македония новината е отразена от медиите, но засега не е предизвикала публична официална реакция от правителството или водещите политически партии в Скопие. Не е обявен и протест срещу решението на Гърция.

Медийното отразяване в Северна Македония не е еднообразно. Едни издания определят Самуил като „средновековен македонски владетел“ и свързват държавата му с Охрид, като същевременно съобщават, че Гърция предава останките на България. Други използват по-предпазлива формулировка – говорят за „цар Самуил“, но уточняват, че става дума за останки, които му се приписват. Припомня се, че те са открити при разкопки на базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро.

Има разминаване и в посочваната година на откриването. В различни публикации се споменават 1965 и 1969 г. като начало или момент на археологическите находки, свързвани с гроба на Самуил. Безспорно е, че останките са били съхранявани в Солун в продължение на десетилетия, докато София и Атина обсъждат връщането им.

Спорът за историческото наследство на Самуил остава видим и в начина, по който медиите в Северна Македония описват владетеля. Междувременно съществува договорен текст на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси. В него се посочва, че Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която „основната част от съвременната историческа наука определя като Българско царство“, с център на територията на днешна Северна Македония. Текстът е част от работата на двустранната комисия, а не едностранна политическа декларация на София.

Публикуването на договорените текстове през 2022 г. предизвика критики в Северна Македония. Опозицията ги определи като провал, докато представители на експертната общност заявиха, че формулировките не засягат идентичността на съвременната македонска държава.

Към момента премиерът Християн Мицкоски, президентът Гордана Силяновска-Давкова и правителството на Северна Македония не са обявили позиция конкретно за връщането на останките. Не е съобщено и за реакция на водещите политически партии. Това се случва на фона на продължаващите спорове между София и Скопие по исторически въпроси. През юни външният министър Тимчо Муцунски заяви, че комисията с България трябва да работи въз основа на „факти, доказателства и аргументи“, като критикува политическия натиск по темата. Европейският парламент също призова за „ясни и осезаеми резултати“ от нейната работа.

Засега медийното отразяване и различните исторически определения не са прераснали в официална политическа кампания срещу решението на Гърция. След церемонията на 3 октомври може да последват нови реакции, но към момента те не са факт.