След повече от шест десетилетия тленните останки, които се идентифицират с българския цар Самуил, се завръщат в България. На 3 октомври те ще бъдат официално предадени от гръцката страна в Солун и транспортирани до България със самолет „Спартан“. След това ще бъдат посрещнати с държавна церемония в София и положени в специален саркофаг в църквата „Света София“. Заедно с останките, приписвани на Самуил, България ще получи и останките от още два саркофага, свързвани с цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство.

Новината беше обявена на 29 септември от премиера Румен Радев. Той заяви, че след интензивни преговори България и Гърция са постигнали историческо споразумение, и благодари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за политическата воля и държавническия подход.

Кой всъщност стои зад решаването на този казус? Отговорът е по-сложен от обичайното политическо приписване на заслуги.

От „Продължаваме промяната“ припомнят ролята на правителството на Кирил Петков. През 2022 г. темата за връщането на останките на цар Самуил е поставена отново на политическо ниво. Тогава депутатът от ПП Венко Сабрутев публично заяви, че връщането на костите на Самуил може да бъде поискано като жест от Северна Македония към България. В това изказване обаче има съществен фактологичен проблем – останките се намират в Гърция, а не в Северна Македония. Паралелно с това Кирил Петков лично е поставил задачата пред български историци да се търси решение с Гърция. По време на посещение в Солун през юни 2022 г. той участва във вечеря на високо равнище в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. Между тогавашното правителство и днешното решение стоят още четири години.

Историята започва през 1969 г., когато гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Открити са четири богати погребения. Муцопулос свързва едно от тях с цар Самуил, а останалите – с членове на неговото семейство. След откритието останките са изследвани от гръцки и български специалисти и са преместени в Солун. Научната идентификация не е безспорна – тя се основава на археологическия контекст, антропологични характеристики и исторически данни, а не на надпис върху самия гроб. Така започва един от най-необичайните културно-дипломатически казуси между България и Гърция.

През 2014 г. казусът придобива нова популярност около 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. В България започват обществени инициативи за връщането на останките. Организират се петиции, а темата влиза и в политическия дневен ред. Именно тогава останките са показвани на български официални лица при посещенията им в Гърция.

През 2015 г. президентът Росен Плевнелиев също поставя въпроса публично. При откриването на паметника на цар Самуил в София Плевнелиев заявява, че неговото поколение носи историческа отговорност да направи всичко възможно останките да бъдат върнати в България. Президентът определя евентуалното им връщане като символичен акт на историческо помирение между българския и гръцкия народ.

Основната пречка се оказва не археологическа, а дипломатическа. Гръцката страна е поставяла въпроса в контекста на български културни ценности и византийски ръкописи, които се намират в България. Това превръща връщането на останките в част от по-голям спор за културното наследство между двете държави. Бившият премиер Бойко Борисов публично е отхвърлял идеята България да предава ценни ръкописи и църковни реликви срещу останките на Самуил. Така казусът остава блокиран.

През февруари 2021 г. Виктор Стоянов, известен с инициативата „Изпрати българска книга в Македония“, стартира национална инициатива и петиция под мотото „Да върнем костите на цар Самуил“. През същата година археологът проф. Николай Овчаров също настоява България отново да поиска от Гърция връщането на останките.

При управлението на Кирил Петков отношенията с Гърция се активизират по редица стратегически направления – енергетика, електроенергийни връзки, инфраструктура, пристанища и логистика. Именно в този контекст въпросът за Самуил отново е поставен в политическите разговори. През 2022 г. инициативата е била отново активирана в двустранните отношения, като се споменават Кирил Петков и Асен Василев.

През май 2025 г. все още няма данни за водени официални разговори или кореспонденция между България и Гърция относно връщането на останките на цар Самуил.

През юни 2026 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис посещава София и провежда разговори с българския премиер Румен Радев. Българското правителство определя отношенията с Гърция като стратегическо партньорство. Впоследствие започват интензивните разговори, довели до сегашното споразумение. На 29 септември Румен Радев вече официално обявява резултата: България и Гърция са постигнали договореност за връщането на останките. Този път не става дума за намерение, инициатива или петиция.

Чия е заслугата? В крайна сметка може ли да се каже кой „върна“ цар Самуил? Ако говорим за поставянето на въпроса и възобновяването на политическия разговор, принос има и правителството на Кирил Петков през 2022 г. Ако говорим за решението, което доведе до реалното предаване на останките, то е резултат от финалните преговори между България и Гърция през 2026 г., водени от правителството на Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Затова би било пресилено днешният резултат да бъде представян като еднолична заслуга – независимо дали на ПП, на Кирил Петков или на сегашното управление. Казусът е на повече от половин век и през годините в него са участвали президенти, правителства, дипломати, историци и общественици.

По-точният въпрос не е „кой върна Самуил?“, а „кое правителство доведе дългогодишния процес до реален резултат?“ На този въпрос отговорът е по-ясен: окончателната договореност и конкретното предаване на останките са постигнати при настоящото българско правителство и гръцкото правителство.