Предварителните антропологични изследвания на костите, свързвани с цар Самуил, показват тежки заболявания и сериозна травма на лявата ръка. По останките от саркофаг Гама учените определят, че владетелят е починал на възраст между 60 и 70 години и е бил висок около 173 сантиметра. По костите са установени спондилоза на гръбначния стълб, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите. Тези състояния вероятно са причинявали значителни болки и са затруднявали придвижването му в последните години от живота. Открита е и травма на предмишницата, довела до образуването на лъжлива става, като увреждането е засегнало сериозно лявата ръка.

Данните са получени след едноседмично изследване на костните материали в Музея на византийската култура в Солун, преди останките да бъдат пренесени в България. Проучени са четири гробни съоръжения в базиликата на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро. В саркофаг Алфа е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7–14 години. В Бета са установени непълни скелетни останки от четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на около 50–60 години, а третият – на приблизително 18–25 години.

Особен интерес представляват останките от саркофаг Делта, свързвани с Гаврил Радомир. Те са на мъж на около 45–50 години, вероятно до 60 години, с реконструиран ръст около 170 сантиметра и добре развита мускулатура. По тях са открити следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травми на подбедрицата и черепа. Черепната травма не е била животозастрашаваща. Зарасналите увреждания показват, че вероятно са били полагани медицински грижи. В същия саркофаг са установени останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години. Костите са фрагментарни и смесени, затова минималният брой на погребаните е определен чрез сравнение на анатомичната принадлежност, размерите и степента на развитие на костите.

Предстои цялостна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Тя включва радиовъглеродно датиране, изследване на древна ДНК, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил. Генетичните изследвания трябва да дадат информация за пола на децата и възможните роднински връзки между погребаните. Учените ще проверят и дали най-малко осемте деца от Делта са от една майка или от различни майки. Изотопният анализ може да покаже как са се хранили погребаните и дали са се придвижвали между различни природни среди приживе.

Древната ДНК е силно увредена, а консервационните обработки на костите допълнително затрудняват изследванията. Проби от малки фрагменти вече са изпратени в лаборатории в Майнц и Бон. За по-подробно генетично профилиране ще бъдат подбрани поне четири индивида, но учените не гарантират, че от всички останки ще могат да бъдат получени пълни профили. Людмил Вагалински и Христо Попов подчертаха, че ДНК анализът няма да бъде единственото средство за идентификация. Според тях принадлежността на останките се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни. Публикуването на резултатите може да отнеме между две и три години, като екипът говори за минимум три години последваща работа. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на нови кости.