На 24 септември 1937 г. цар Борис III провежда край Попово мащабни военни маневри с 35 000 щика. С тях той демонстративно заявява, че Царство България няма да се съобразява с унизителните военни клаузи на Ньойския договор, които ѝ забраняват да поддържа собствена армия.

Заради личното участие на царя учението остава в историята като големите царски маневри. Поканени са военните аташета в София на 14 държави, сред които Германия, САЩ, СССР, Франция и Югославия, както и всички бивши военни министри и стари генерали.

Край Попово войската си поставя няколко важни цели: да провери нивото на бойната подготовка и дисциплината, но и да повдигне духа на народа и вярата му в собствените сили. По това време мечтата за обединение на българските земи все още е жива.

На маневрите са командировани много журналисти, вдигнато е цяло отделение на радио София, което предава на живо концертите на военната музика, и е мобилизирана филмовата студия към Щаба на войската.

В местността Шабанца, на 15 км от Попово, в района на селата Паламарца и Ковачевец е изграден цял военен град. Там е разположена главната квартира на щаба, прокарани са ток и вода. Царят обикаля района на бойните действия на кон или с автомобил. Движи се на изток по линията Разград – Търговище, а на запад – по линията Бяла – Горна Оряховица, като двете отстоят на 70 км една от друга.

Царят пристига в Попово с автомобил, докато другите високопоставени гости пътуват от София със специален влак. Влакът потегля в 7:32 ч и спира на поповската гара в 15:10 ч в първия ден на маневрите. В него е цялото правителство начело с премиера Кьосеиванов. То е изпратено от софийската гара от единствения министър, останал в София – министъра на вътрешните работи и народното здраве Иван Красновски.

Ньойските военни клаузи

Военните клаузи на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., налагат тежки ограничения на България след Първата световна война. Целта е страната да бъде лишена от възможността да води самостоятелни военни действия.

Основните ограничения са:

  • Численост на армията: сухопътните войски са сведени до максимум 20 000 души на постоянна доброволна служба, включително офицерите.
  • Отмяна на наборната система: задължителната военна служба е премахната, а армията се формира на доброволен принцип с дългосрочни договори – 12 години за войници и 20 години за офицери.
  • Забрана за тежко въоръжение: България няма право да притежава тежка артилерия, картечници в по-големи количества, бронирани превозни средства и танкове.
  • Ликвидиране на флота и авиацията: страната е лишена от военновъздушни сили, забранени са самолети, хидроплани и балони. Няма и военноморски флот, а бойните кораби са разрушени или предадени на съюзниците; торпедните и подводните плавателни съдове са забранени.
  • Милиция и гранична охрана: броят на жандармерията, полицията и граничната стража е строго ограничен, за да не надвишава нуждите на вътрешния ред.
  • Военна промишленост: производството на оръжие, боеприпаси и военни материали е под международен контрол, като е разрешен само един държавен арсенал с ограничен капацитет.