Хърбърт Джордж Уелс умира на 13 август 1946 г. в дома си в Лондон на 79-годишна възраст. Роден на 21 септември 1866 г. в Бромли, графство Кент, той израства в бедно семейство. Като дете претърпява инцидент, който го приковава за дълго време на легло и именно тогава се запалва по четенето. Преди да стане писател, изучава естествени науки и работи като преподавател – подготовка, която по-късно оформя фантастичните му истории.

Големият пробив идва през 1895 г. с романа „Машината на времето“. Героят на Уелс пътува далеч в бъдещето, където човечеството е разделено на два вида – елои и морлоки. Зад приключенския сюжет се крие социална критика на класовото разделение във викторианска Англия. Книгата остава една от най-влиятелните истории за пътуване във времето.

Следват „Островът на доктор Моро“ (1896), „Невидимият“ (1897) и „Война на световете“ (1898). Във „Война на световете“ Уелс обръща перспективата на колониалната епоха – могъща империя е безсилна пред технологично по-развит завоевател. Читателите и днес откриват в романа връзки с британския империализъм. С „Първите хора на Луната“ (1901) той окончателно утвърждава репутацията си на писател, който превръща научните идеи в литература.

Уелс не се страхува да предупреждава. В книгите му се появяват бъдещи войни, въздушни нападения, нови оръжия и общества, преобразени от науката. Той не просто описва технологии, а се интересува какво ще правят хората с тях. Произведенията му съчетават научна фантастика, социална критика и политическа философия.

Наследството му е огромно – над 50 романа, десетки разкази, исторически и обществени трудове. Уелс се занимава с образование, история, социални реформи и международни отношения. В личния си живот има два брака и множество връзки, включително с писателката Ребека Уест, от която има син – Антъни Уест. Възгледите му за брака са нетрадиционни за времето му и стават повод за спорове.

В края на живота си Уелс става все по-песимистичен. Двете световни войни, тоталитарните режими и разрушителната сила на технологиите подкопават вярата му, че науката и образованието водят до по-разумен свят. Той умира на 13 август 1946 г. в дома си на Hanover Terrace в Лондон. Сега там има паметна плоча. Прахът му е разпръснат над Ламанша край Old Harry Rocks в Дорсет.

Осемдесет години по-късно светът продължава да води разговор с Уелс. Изкуственият интелект, роботизацията, новите оръжия, глобалните конфликти и опитите за достигане на други планети превръщат романите му в реални обществени дилеми. Най-голямото му наследство е предупреждението, че всяко научно откритие променя човека и обществото и че прогресът сам по себе си не гарантира по-добър свят. Книгите му се четат днес не само като класика, а като прозрения за сложността на бъдещето.