Хусите започват като местно движение в Северен Йемен, но за две десетилетия се превръщат в регионален фактор, който заплашва световния морски трафик и Саудитска Арабия. Те споделят ислямистка идеология, враждебна към Запада, и се представят като част от това, което Техеран нарича „Ос на съпротивата“, но за разлика от „Хизбула“ не са създадени от Ислямската република.

Връзката с Иран не възниква веднага. Първоначално няма структурирани отношения, а те се развиват постепенно чрез откриване на общи интереси. Те се засилват значително след войната в Газа и отслабването на „Хамас“ и други съюзници на Техеран. Хусите обаче не действат просто като групировка, изпълняваща ирански заповеди. Бързата им офанзива по крайбрежието на Червено море показва съвпадение на интереси: контролът върху стратегическия проток Баб ел Мандеб увеличава преговорната сила на Иран, докато Техеран блокира Ормузкия проток, и същевременно дава на хусите важен лост спрямо Рияд.

Движението е създадено през 2001 г. като сила, представляваща интересите на Саада, люлката на зайдизма. Основателят му Хусеин Бадредин ал Хуси осъжда израелската политика и американското влияние в Близкия изток с реторика, вдъхновена от иранската Ислямска революция. След убийството му от йеменските власти през 2004 г. групировката, по-късно наречена „Ансар Аллах“, се радикализира под ръководството на брат му Абдел Малик ал Хуси. Укрепили се в северните планини, привържениците водят шест войни срещу президента Али Абдула Салех, преди да се включат във въстанието, което го сваля от власт през 2012 г. През 2014 г. обаче се съюзяват с него и поемат властта в Сана, което поставя началото на завладяването на големи части от Йемен. Бившият президент е убит три години по-късно, след като се обръща срещу тях.

Военната интервенция на Саудитска Арабия начело на коалиция в подкрепа на международно признатото правителство засилва интереса на Иран към хусите. Техеран отрича всякаква подкрепа, но помощта вече не се ограничава само до оръжия, а включва трансфер на познания в областта на военното дело, комуникациите и преговорите. Телевизионният канал „Ал Масира“ разпространява пропагандата на хусите и речите на Абдел Малик ал Хуси, който рядко се появява публично и поддържа образа на духовен водач и защитник на мюсюлманския свят срещу Запада и страните от Персийския залив.

С иранска помощ хусите се сдобиват с дронове и ракети с голям обсег, което им позволява да установят асиметричен баланс на силите със Саудитска Арабия. Те устояват на саудитските удари, използват географските особености на Йемен и нанасят непропорционални щети по инфраструктурата на съседа си. След преговорите за примирие през 2022 г. движението укрепва капацитета си за производство на оръжия и разнообразява веригите си за снабдяване, включително чрез Китай, Русия и контрабандни мрежи в Африканския рог. Прехванати пратки между 2021 и 2025 г. показват предимно материали за производство на оръжия, като значителна част са с произход от Китай и Иран.

Без иранска подкрепа хусите днес вероятно нямаше да са регионална сила. В Йемен те се възползват и от интеграцията на части от бившата национална армия, от съюзи с племената и най-вече от слабостта на правителството, раздирано от раздори и корупция. Именно тези вътрешни фактори, заедно с иранската помощ, са ключови за превръщането им от бунтовническо движение в регионален играч.