По време на Световните игри за хуманоидни роботи в Пекин се случи нещо, което мнозина смятаха за немислимо. Два андроида, задвижвани от изкуствен интелект, прекосиха финала на 100-метровия спринт за време под 9,58 секунди – рекордът, който носи името на Юсейн Болт. Само преди година най-бързите машини се движеха с над 20 секунди на същата дистанция. Тази година обаче скоростта беше толкова голяма, че се наложиха специални омекотяващи зони след финала, защото спирачните системи не смогваха.

На 400 метра роботите също бяха впечатляващи – 39,7 секунди, което е с повече от три секунди по-бързо от човешкия рекорд. В надпреварата участваха общо 51 дисциплини – от класически спортове до симулации на реални задачи. Над 40 процента от тях изискваха пълна автономност, без човешка намеса. Роботите вдигаха тежести, дърпаха въже, но и изпълняваха фини операции – свързваха кабели, окомплектоваха детайли, работеха в ресторанти и зареждаха електрически коли.

Организаторите ги поставяха в непредсказуеми ситуации, близки до ежедневната производствена среда, за да проверят тяхната прецизност и реакции. Високото темпо обаче изпитваше сериозно енергийното управление и охлаждането. Според инженери именно тези реални натоварвания ускоряват развитието на хардуера. Големият смисъл не е в атрактивното бягане, а в способността на машините да поемат монотонна, опасна или прецизна работа във фабрики и офиси, което носи реална икономическа стойност.