Изборът на нов ректор в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) се превърна в изпитание за академичната автономия в България. Конфликтът не е обикновен административен спор, а опасен прецедент за пряка държавна намеса в конституционно гарантираното право на висшите училища сами да управляват вътрешните си процеси.

В центъра на казуса е изборът на проф. Николай Карев от Общото събрание. Той е определен да довърши текущия мандат (2023–2027 г.). Министерството на образованието и науката (МОН) обаче отказва да признае този избор и настоява временно изпълняващият длъжността проф. Данчо Даналев да остане на поста. Така, докато съдът се произнесе окончателно след месеци или години, МОН фактически решава кой ще управлява университета през по-голямата част от мандата. Проведеният на 21 юли легитимен вот на академичната общност се обезсмисля административно; когато съдебното решение по същество дойде, самият мандат може вече да е изтекъл.

Особено тревожен е политическият и персонален контекст. Независимият избор на академичната общност е блокиран при прякото участие на бившия ректор на ХТМУ проф. Сеня Терзиева-Желязкова. След като напуска университета и става ресорен заместник-министър на образованието, тя се озовава на висша държавна позиция, от която може да влияе върху процесите в скорошния си университет. Това изглежда като реваншизъм срещу колегите ѝ: Общото събрание ясно отхвърля досегашната управленска линия, избирайки проф. Карев, но министерството налага обратно управление, което академичната общност вече е отказала.

Случаят ХТМУ очертава опасна формула за подчиняване на всяко висше училище. Ако жалба плюс административно тълкуване от МОН станат достатъчни, държавата ще може да държи в подчинение неудобни университети чрез безкрайно удължаване на служебни мандати. При такава практика автономията се превръща във фасада, а академичната свобода бива заменена от чиновнически диктат.