Днес се навършват 24 години от кончината на Христо Фотев, един от най-обичаните български поети на XX век. Той си отива през 2002 г. в София на 68-годишна възраст, оставяйки творчество, в което морето, любовта, свободата и самотата се преплитат по неповторим начин. Фотев е роден в Истанбул, но отраства в Бургас – град, който става негово вдъхновение. Преди да се посвети на литературата, работи като моряк, художник, журналист и драматург. Първата му стихосбирка „Баладично пътуване“ излиза през 1961 г., последвана от „Лирика“, „Сантиментални посвещения“, „Пристанище“, „Литургия за делфините“ и други. Неговата поезия възпява любовта като най-съществено преживяване, а морето е символ на свобода и копнеж. Фразата му „Не е измислица морето и щастието съществува“ остава емблематична за България. Дори след смъртта му, стиховете му продължават да се четат и преоткриват, защото говорят за вечни теми – любов, загуба, красота, самота и надежда.