Сравнение на хранителните цени в Европа показва, че Украйна е най-достъпната държава по този показател: нейният индекс е 52,2 при средно равнище за ЕС 100 пункта. На противоположния полюс е Швейцария с 189,2, или 89,2% над средното за ЕС. Молдова следва Украйна с 57,2, а в рамките на ЕС най-ниски цени има Румъния – 66,7% от средното, пред Полша със 70,8%.

Сред най-скъпите държави в Европа се нареждат Исландия с 183,6, Норвегия с 154,4, Люксембург с 134,9 и Дания с 128,4. Над средното за ЕС са още Финландия – 119,7, и Швеция – 116,6. При петте най-големи европейски икономики Франция е с най-високи цени – 27,5% над средното за ЕС. Испания е единствената от тази група под средното равнище с индекс 89,7. Обединеното кралство е на 111,9, Германия – на 111,6, а Италия – на 110,2. По-скъпи от средното са също Австрия (124,5), Ирландия (122), Белгия (117,6) и Нидерландия (116,4).

Ниските цени обаче не означават автоматично по-лесен достъп до храна. В Румъния, където хранителните стоки са най-евтини в ЕС, домакинствата отделят 23,1% от бюджета си за храна и безалкохолни напитки, а в България този дял също надхвърля 20%. Средно за ЕС храната и безалкохолните напитки заемат 13,6% от разходите на домакинствата, докато жилището и комуналните услуги – 23,6%.

Цената в магазина включва и разходи за труд, енергия, наеми, транспорт и данъци, които обикновено са по-високи в по-богатите държави. Затова по-евтината потребителска кошница не гарантира непременно по-висока покупателна способност. По-ниските цени трябва да се разглеждат заедно с доходите и структурата на домакинските бюджети.