Албена Дробачка, председател на Сдружение за прогресивна и отворена комуникация, и д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, поемат представителството на сектор „Здравеопазване“ в Обществения съвет към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Те подчертават, че съветът е консултативен орган: свързва гражданското общество със законодателния процес, дава експертиза и подпомага общественото обсъждане, но няма административни или контролни правомощия. Затова гражданите могат да споделят опит, проблеми и предложения чрез организациите, а индивидуалните сигнали за нарушения следва да се разглеждат от компетентните институции. Задачата на представителите е да превръщат повторящите се системни проблеми в аргументирани предложения за политики и законодателни промени.

В Обществения съвет участват 96 организации в 21 области на компетентност, като в „Здравеопазване“ членуват 14 организации с различни профили. Дробачка отбелязва, че гражданските сдружения са по-достъпни за хората и че работата със семейства на хора с психични затруднения дава постоянна обратна връзка за системни пречки. По въпроса за проследяване на сигнали Велчев уточнява, че не би било коректно да се обещава механизъм за проверки и проследяване на административни преписки от името на съвета. На законодателно ниво обаче трябва да се пита дали задълженията на институциите да отговарят са ясни, дали процедурите са разбираеми и има ли достатъчна прозрачност за резултатите.

При храните най-тежкият проблем според Велчев е подмяната на доверието: потребителят плаща за определен продукт, а получава различен състав, по-ниско качество или недоказано обещание. Добавят се подвеждащо етикетиране, непрозрачен произход и хранителни добавки, представяни като решение на сериозни здравни проблеми. През последните пет години организацията последователно поставя тези въпроси пред институциите и обществото. Днес се отчитат три резултата: по-сериозни институционални действия и санкции, по-широко обществено доверие към каузата и обединяване с други граждански и пациентски организации. Като пример се посочват санкции на КЗК за близо 310 хиляди евро за продукт, предлаган като масло, при установено съдържание над 95% немлечни мазнини; през октомври съдът е потвърдил санкциите на първа инстанция.

Следващата стъпка е устойчивост на правилата. Ще се настоява за преглед и промени в Закона за храните и свързаното законодателство – за санкциите, повторните нарушения, проследимостта, публичността и защитата от подвеждащо предлагане. При лабораторния контрол трябва да има ясни отговорности по цялата хранителна верига, съпоставимост на документите с действителния състав чрез надеждни изпитвания, възможности за изследване на автентичността и откриване на недекларирани вещества и опасности. При проследимостта целта е бързо установяване откъде идва засегнатата партида и къде е разпространена. При онлайн търговията са важни установимият продавач, отговорността за продукта и реакцията срещу подвеждащи лечебни обещания. Промените трябва да защитават здравето и коректните производители и търговци.

В психичното здраве Дробачка вижда една от най-уязвимите сфери. Проблемът не е само в броя на хората с психични затруднения, а в недостатъчната способност на обществото и здравната система да разпознават, предотвратяват и лекуват навреме. Според нея има недофинансиране, недостиг на специалисти, стигма и социална несигурност, а психиатричните услуги, психологическата помощ, психотерапията и превенцията остават на заден план. Световната здравна организация утвърждава психичното здраве като универсално човешко право, но в България много хора срещат финансови, географски, институционални и обществени бариери. Затова психичната помощ трябва да се разглежда в три аспекта: превенция и профилактика, болнично лечение и рехабилитация. В България липсва официална система за насочване на пациенти за психотерапия и безплатни пакети за гражданите.

Общата дългосрочна цел на сектор „Здравеопазване“ е „Превенция и рехабилитация – опазване на здравето, възстановяване на самостоятелността и трудоспособността“. По-силната превенция изисква инвестиции в извънболничната помощ, здравно образование, национални кампании и конкретна профилактика. Предлагат се безплатни психологически консултации за пациенти със симптоми от афективно-тревожния и депресивния спектър, биполярни, психосоматични, шизоафективни, психотични и поведенчески разстройства, включително вредна употреба на психоактивни вещества, алкохол и хазартни влечения. Целта е превенция на тежки психични разстройства, чести хоспитализации и инвалидизиране. Предлагат се и консултации за родители на деца и юноши с хиперактивност и дефицит на вниманието, предизвикателно и опозиционно поведение, девиантно и деликвентно поведение, психосоматика и дисграфия, както и за пациенти след хоспитализации в психиатрични клиники или отделения. Къща „Скрити лайкове“ е пример за рехабилитация на хора с психични затруднения, но според Дробачка е нужна национална политика за повече центрове и достъпна психологическа подкрепа.