На 23 юли 1979 г., само няколко месеца след Ислямската революция, аятолах Рухолах Хомейни налага пълна забрана за излъчване на музика по националното радио и телевизия на Иран. В реч в град Кум той определя музиката като „опиум“, който „развращава младежта“ и „вдървява мозъка“, пречейки на правилното мислене. Единственото изключение са маршовете и религиозните химни. Забраната предизвиква масова емиграция на ирански музиканти, певци и композитори към Запада, което води до формирането на т.нар. „Лос Анджелис поп сцена“. В най-строгия си вид забраната продължава близо десетилетие, докато режимът постепенно не смекчава тона в края на осемдесетте години. Днес споменът за това решение остава символ на радикалната културна трансформация на Иран.