Ходенето тай чи представлява практика, която превръща обикновената разходка в медитативно преживяване. Зародило се като част от древното китайско бойно изкуство, то се основава на бавни и съзнателни движения, при които вниманието е насочено към пренасянето на тежестта от единия крак върху другия. За разлика от автоматичното ежедневно ходене, тук всяка стъпка се изпълнява с усещане за това кой крак е натоварен и кой е свободен. Практикуващите започват от стабилна позиция, отпускат раменете и гледат напред, след което бавно прехвърлят тежестта върху единия крак, докато той стане „тежък“. Другият крак се придвижва напред, като първо петата докосва земята, а след това цялото стъпало. Едва когато тежестта е изцяло върху предния крак, задният може да се повдигне и да направи следващата крачка. Ползите от тази практика включват подобрено равновесие, по-добра координация, укрепване на мускулите на краката и корема, както и подобряване на стойката и гъвкавостта. Благодарение на бавния и фокусиран ритъм, ходенето тай чи намалява стреса и тревожността, като същевременно подобрява концентрацията и връзката с тялото. Така една разходка може да се превърне в ежедневна практика за хармония между тялото и ума.